Колкото и невероятно да звучи, „боксерните“ двигатели се използват за задвижване на различни превозни средства повече от 130 години. Сред производителите, които все още прилагат тази конструкция, са Porsche и Subaru, като и двете компании продължават да я усъвършенстват дори в ерата на електромобилите. Терминът „боксер“ произлиза от движението на буталата, което наподобява това на юмруците на боксьор.
Този двигател се ражда в Германия, но противно на общоприетото схващане, не е дело на Porsche. Всъщност е изобретен от Карл Бенц още през 1896 г. – повече от половин век преди дебюта на първото 356. Първоначално е наричан „контра“ (contra), тъй като използва две хоризонтално разположени срещуположни бутала, които достигат горна мъртва точка едновременно, като по този начин взаимно се балансират. Много години по-късно Фердинанд Порше използва същата конструкция за четирицилиндровия опозитен двигател на Volkswagen. Тя е приложена отново и при първия автомобил Porsche, като се превръща в запазена марка на фирмата и до днес. Интерес към нея има и от много други производители, включително от Subaru, които представят първия си „боксерен“ двигател от серията EA през 1966 г. и продължават да го използват в повечето си автомобили до днес.
Основното предимство и главна причина за популярността на този специфичен двигател е подобрената динамика. Благодарение на конструкцията си, той има по-нисък център на тежестта, което се отразява на целия автомобил и води до повишеа стабилност, особено при завиване. Тази компоновка осигурява и по-плавна работа, тъй като естественото движение на буталата едно срещу друго намалява вибрациите. Това елиминира нуждата от допълнителни компоненти и удължава живота на агрегата. Друго важно предимство е подобрената топлинна ефективност, тъй като структурата му позволява по-добър поток на охладителната течност и по-ефективно отвеждане на топлината. От друга страна, съществуват и някои недостатъци, като основният от тях е свързан с габаритите. Традиционно тези двигатели са по-широки от конвенционалните, което на теория ограничава приложението им само до по-широки шасита. Освен това са малко по-сложни и съответно по-скъпи, а монтирането им в автомобили с предно предаване е свързано с редица трудности. Обслужването на „боксерите“ също е по-сложно поради ограничения достъп до някои компоненти, а и те по природа са склонни към течове на масло.
Въпреки това, Porsche и Subaru успяват да извлекат максимума от техните предимства, като същевременно намират решения за недостатъците, създавайки компактни двигатели, които са достатъчно мощни, ефективни и надеждни, за да отговорят на съвременните изисквания. Независимо дали са с атмосферно пълнене или с турбокомпресор, „боксерите“ от Цуфенхаузен осигуряват впечатляваща мощност и изключителна стабилност, което прави Porsche една от най-популярните марки спортни автомобили в света. Subaru също подобрява конструкцията до такава степен, че усъвършенстването ѝ излиза по-евтино от разработката на изцяло нов двигател с по-конвенционална архитектура. Японският производител постига по-висока ефективност, осигуряваща по-нисък разход на гориво в сравнение с някои редови четирицилиндрови двигатели. Въпреки всичко, вероятно „боксерът“, както и всички двигатели с вътрешно горене, е все по-близо края на жизнения си цикъл – заради мощното настъпление на електрификацията.
