MGA дебютира в края на септември 1955 г. на автомобилното изложение във Франкфурт. Освен че заменя предходния модел MG TF 1500 Midget, той вече няма нищо общо с консервативната дизайнерска линия, следвана до този момент. Дизайнът на MGA произлиза от състезателния прототип MG TD Le Mans, създаден от фирмения конструктор Сид Енивър през 1951 г. Новата каросерия представлява нещо като голям стилизиран плик, който заменя изпъкналите калници и страничните стъпенки на MG TF. И докато TF се отличава с високата позиция на водача, то за MGA е проектирано изцяло ново шаси, при което седалките и воланът са поставени много по-ниско.
Когато прототипът на MGA е показан на президента на British Motor Corporation Ленард Лорд, той отхвърля идеята за серийно производство, тъй като две седмици по-рано е подписал сделка с Доналд Хийли за производство на спортния Austin-Healey. Прогресивно спадащите продажби на традиционните модели MG обаче не след дълго го карат да промени първоначалната си позиция.
Тъй като е напълно различен във всяко едно отношение, новият MG е наречен MGA, или „първият от нова линия“, както се уточнява в тогавашния рекламен текст. Старият двигател също е заменен с изцяло нов редови BMC Серия В, идентичен с този на седана MG Magnette. Той е с работен обем 1489 куб. см, и е оборудван с двойни карбуратори H4 SU, като първоначалната мощност от 68 к.с. (51 кВт), скоро е увеличена до 72 к.с. (54 кВт). Окачването е независимо със спирални пружини и носачи отпред, и твърда ос с полуелиптични ресори отзад. Кормилното управление е с рейка и зъбно колело. Джантите се предлагат в две основни разновидности – с телени спици или стоманени дискове. Спирачките на четирите колела са хидравлични барабанни, тип Lockheed.
При един от първите тестове на MGA, направен от британското списание The Motor през 1955 г., е постигната максимална скорост от 157,4 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч става за 16 секунди. Отчетеният разход на гориво е 10,6 л на 100 км.
През 1958 г. гамата е допълнена от мощния модел Twin-Cam, при който степента на сгъстяване е повишена от 8,3 до 9,9, максималната скорост е увеличена до 182 км/ч, а ускорението от 0 до 97 км/ч става за 9,1 секунди. Поставена е и нова алуминиева цилиндрова глава на двигателя с два горни разпределителни вала, а максималната мощност е повишена до 108 к.с. (81 кВт). Монтирани са дискови спирачки на четирите колела. Този темпераментен двигател е известен с гаранционните проблеми по време на производството и продажбите на модела започват бързо да спадат. Признаците на детонация и изгоряло масло, както и повечето от останалите проблеми са отстранени с въвеждането на нова версия с ниска компресия и мощност 100 к.с. (75 кВт), но към този момент репутацията на модела е опетнена, като до края на производството му през 1960 г., са направени само 2111 екземпляра.
През май 1959 г. стандартните изпълнения също получават актуализиран двигател с работен обем 1588 куб. см, произвеждащ 79,5 к.с. (59 кВт). Отпред са монтирани дискови спирачки, но задните остават барабани.
През 1961 г. работният обем е увеличен за втори (и последен) път до 1622 куб. см чрез разширяване на отвора на цилиндъра от 75,4 на 76,2 мм, а моделът получава нов индекс Mark II. Цилиндровата глава също е ревизирана с по-големи клапани и преработени горивни камери, а мощността е увеличена до 90 к.с.
Между 1955 и 1962 г. са произведени общо 101.476 екземпляра, преобладаващата част от които са експортирани в чужбина, а на вътрешния пазар са продадени само 5869 автомобила.
На снимките е представен автомобилът на известния колекционер и реставратор Васил Георгиев от Пловдив, по време на негови участия в ретро рали „Розова долина“, ретро рали „Стримон“ и ретро парада в Стара Загора.
