На Mercedes му помага да компенсира голямото тегло доплащащата се система за задни задвижващи колела. GLC взема завоите изненадващо леко – моделът реализира много по-добре командите на волана. Същевременно благодарение на финото си управление и на стабилната настройка на окачването се кара по-прецизно. Накратко: Volvo придава усещане за лекота при движение, а Mercedes е по-прецизен при управление. Това впечатление се потвърждава при движение по лоши пътища. Benz се справя по-умело с грубите неравности на пътя, а Volvo малко подскача. Не е трагично, но не подхожда на тази лига.
Същевременно Mercedes вози по-комфортно. По-меките предни седалки предоставят по-добра опора, окачването поглъща много добре дефектите в асфалта, нивото на шум е ниско, а гумите също допринасят за по-мекото возене в сравнение с по-стегнатите на „шведа”. Нека направим едно резюме дотук: Mercedes вози по-добре, пасажерите му се чувстват по-комфортно.
И по-сигурно: тъй като швабите са оборудвали автомобила с повече асистенти за сигурност и не се церемонят по отношение на настройката на ESP. Там, където при смяна на динамичния център на тежестта или при по-рязко завиване Volvo проявява склонност към поднасяне, GLC умело сортира своите спирачни импулси, пуска в „битката” своята предотвратяваща сблъсъци защитна армия и напредва уверено. Освен това активното му поддържане на пътната лента работи по-чувствително, а спирачният път е, макар и минимално, все пак по-добър.
Концепцията на управление на кокпита със системата за гласови команди не разсейва толкова водача по време на движение. Така накрая Volvo печели само раздела за екология. Честта спасява и ценовата политика. Цели 12 500 лв. делят двата автомобила (с оборудването при теста). Швабите също могат да правят и скъпи автомобили.
Продължете на следващата страница
