В средата на 90-те години Hyundai се развива изключително добре, което между другото е доста очевидно и на прохождащия частен пазар в България. Продажбите нарастват главоломно, моделната гама непрекъснато се разширява, марката превзема нови територии, ставайки все по-влиятелна и видима в световен мащаб. Но въпреки това остават и редица нерешени въпроси, а основните играчи смятат, че азиатският претендент все още е неспособен на самостоятелно мислене и креативност, което донякъде е вярно (например флагманският седан Dynasty е просто преименуван Mitsubishi Debonair). С наближаването на новото хилядолетие обаче всяка от водещите автомобилни компании в света иска да се открои с нещо впечатляващо и Hyundai не прави изключение.
Проектът, наречен SLV (Super Luxury Vehicle) е една от най-ранните концепции в историята на компанията (ако не се броят опитните образци на Pony, проектирани от Джуджаро). Едва през 90-те години фирмата създават първата серия от три оригинални собствени концепции под общото название HCD. Отзивите за тях като цяло са добри, което окуражава Hyundai да представи на автомобилното изложение в Сеул през 1997 година нещо, което наистина да се запомни. Взето е решение това да бъде суперлуксозен автомобил с с 4,5-литров бензинов двигател V8 и внушителна дължина от 5,6 метра, който теоретично би могъл да се превърне във флагман в серийната гама.
Дизайнерите получават пълна свобода и вероятно по тази причина крайният резултат е доста произволна смесица от класически и модерни форми. Типът на каросерията може да се класифицира като гигантски хечбек, но липсата на отделен багажник не е толкова шокираща, колкото цялостното оформление. То включва редица препратки към предвоенния дизайн, като скулптурираните, силно изпъкнали калници, наклонения и прекалено заоблен покрив, който противоречи на основната представа за луксозен седан, и дори тасовете на колелата, стилизирани като централна гайка – съществен атрибут на състезателните и спортните автомобили от 30-те до 50-те години на миналия век. Комбинацията от прекалено ниска и скъсена предна част, непропорционално големи надвеси и колела, които изглеждат комично малки в арките на огромните калници, води до остър дисбаланс. Цялостното усещане е, че SLV е сглобен от частите на няколко различни автомобила. Освен това четирите врати се отварят нагоре, което без съмнение е атрактивно, но неефективно решение, особено за луксозния клас.
Всъщност Hyundai SLV е доста по-интересен отвътре, отколкото отвън, заради своята любопитна интериорна концепция. Докато в традиционните лимузини пътническият отсек е отделен от зоната на водача с твърда преграда, тук шофьорът разполага с отделно работно пространство, напълно отделено от останалата част на интериора. В допълнение към дигиталнто табло с вграден бордови компютър е монтиран цветен дисплей, свързан с камерата за обратно виждане, което все още е голяма рядкост за 90-те години. Водачът има достъп не само до управлението на автомобила, климатика и развлекателната система, но и до предната пътническа седалка (предназначена за преводач, екскурзовод или охранител), която може да се завърта на 180 градуса. Истинската VIP зона включва две луксозни самостоятелни кресла отзад, екран на тавана, масичка и много свободно пространство.
След представянето си в Сеул през 1997 г. Hyundai SLV повече не е показван на други автомобилни изложения.
