Mercedes-Benz разработва концептуални автомобили, перспективни образци и експериментални превозни средства още от самото си създаване. Някои от тях се превръщат в първообраз на бъдещи серийни модели, други са повод за размишления и анализи от страна на специалистите, а трети никога не излизат от полето на научната фантастика. Ето защо през 1985 г., в навечерието на един от най-големите юбилеи във века на техниката, всички очакват със затаен дъх концептуалното предложение, с което Mercedes-Benz ще отбележи 100-годишнината на автомобила.
За да почете по подобаващ начин първата в света бензинова самоходна кола, създадена по патента на Карл Бенц през 1886 г., Mercedes-Benz решава да не се съобразява с конвенционалните ограничения, а предизвиква публиката и специалистите с доста странна футуристична разработка, наречена Centomobil. Първото нещо, което се набива на очи, е нейната изцяло прозрачна надстройка (за каросерия не може да става дума), която прилича на стандартно, но силно нагънато правоъгълно парче плексиглас.
Напълно прозрачни са дори и шестте седалки, както и улеят на кормилната колона. Много хора с право се питат какъв е смисълът, какво е творческото послание, къде точно се проявява майсторството на инженерите и дизайнерите? Въпроси, на които и днес все още е трудно да се отговори. Но може би точно затова Centomobil успява да постигне и основната си цел – да провокира въображението и да остане без аналог в света на автомобилните иновации, точно както своя 100-годишен прадядо. И в контекста на този исторически паралел идва и първото логично тълкуване на странния дизайн на Centomobil, който е напълно открит, точно както триколката на Бенц (ако не се брои прозрачното парче пластмаса над главите на пътниците). Той, разбира се, би могъл да се направи затворен и максимално безопасен (според традицията наложена от Mercedes-Benz в световен мащаб още в средата на ХХ век), но това би го превърнало в поредния унифициран експеримент, който бързо ще бъде забравен. Ефирността на формата му олицетворява генетичната връзка с най-ранните, напълно открити (и по тази причина абсолютно беззащитни) автомобилни конструкции, в което е заложено едно донякъде наивно (както и практически неосъществимо) послание към бъдещите поколения. А то е, че автомобилът може да има по-човешко лице, вместо да прилича на бункер, а автомобилните технологии биха могли да поемат по друг по-хуманен път, може би такъв, за какъвто е мечтаел Карл Бенц.
В механиката на Centomobil е заложена и известна препратка към бъдещето, защото за времето си той може да се разглежда и като проекция на далновидното инженерство. Има два варианта за задвижване: с 24-волтови оловно-киселинни батерии (с мощност 3 кВ) и еднороторен Ванкелов двигател с работен обем 300 куб. см (с мощност 20 кВ). Максималната му скорост достига 25 км/ч при използването на електромотор, и 80 км/ч с Ванкелов двигател, а теглото е съответно 850 кг при първата версия и 750 кг при втората. При наличието на електромотор отпада необходимостта от скоростна кутия, а при работа с Ванкелов двигател се използва двустепенна, полуавтоматична трансмисия.
Интересна част от биографията на Centomobil е, че той е представен на 23 октомври 1985 г. в епичното телевизионно шоу на Евровизия, озаглавено „Бъдещето има рожден ден“, където е една от основните атракции. Самото телевизионно събитие, което привлича над 100.000 зрители, е излъчено три месеца след заснемането си – на 29 януари 1986 г., точно 100 години след внасянето на патента на Карл Бенц.
