В първите 15 години след края на войната общественият транспорт на Белград преминава през процес на бавно възстановяване и нормализиране, но въпреки постоянното закупуване на нови автобуси те все още са недостатъчни. През март 1961 г. обаче това положение започва да се променя осезаемо. Градът получава солидна финансова помощ, като намерението е не само да се подобрят транспортните услуги и да се открият нови маршрути, а и автопаркът да бъде изцяло обновен. Тогава е взето решение за доставката на 160 модерни британски автобуса Leyland на единична цена от 5500 британски паунда, които се отличават с надеждност, високо качество и редица технически нововъведения.
Те са базирани на шаси Royal Tiger Worldmaster, а каросерията е дело на фирмата Metropolitan Cammel-Weymann и разполага с 23 седящи и 77 правостоящи места, както и две места за водача и кондуктора. Освен трите врати за влизане и излизане от дясната страна, има и една аварийна от лявата. Двигателят, който е с работен обем 9,8 л и мощност 125 к.с., е разположен в средата на шасито под пода. Скоростната кутия е полуавтоматична, пневмоциклична с функция „задържане на наклон“, а липсата на педал на съединителя е отличителна черта на този модел.
Първият такъв автобус е показан на Международния панаир в Белград през август 1961 г., като междувременно Leyland изпраща постоянен инструктор за обучение на шофьорите. По искане на Градското транспортно предприятие (GSP) Leyland прави някои промени в дизайна. Въведена е и нова цветова схема, която представлява комбинация от светло- и тъмнозелено със сребрист покрив. Сред допълнителните подобрения е и монтирането на по-голям нагревател тип Aurora за отопляване на салона, използващ гореща вода от охладителната система на двигателя. Подобни по-малки нагреватели са монтирани и на местата на водача и кондуктора. В предната част на каросерията са направени вентилационни отвори, като само тези от дясната страна са функционални, а лявата са добавени само от естетични съображения. Прозорецът зад кондуктора е заменен с херметично стъкло.
По време на петнадесетте години експлоатация тези зелени автобуси се превръщат в символ на Белград, като през март 1975 г. започва постепенното им изтегляне, което продължава до юни 1977 г. След това те са заменени от югославски автобуси Ikarus IK-4, като повечето са бракувани, и до днес са запазени само отделни екземпляри. През 1992 г. един от тях е реставриран и става част от музейната колекция на GSP. Той почти неизменно присъства и на ретро парадите в Белград, организирани през последните години от Асоциацията на автомобилните историци на Сърбия, откъдето са и приложените снимки.
