В края на 60-те се появява ЗИЛ-114. Под капака на шестметровата лимузина работил седемлитров V8-двигател с 300 к.с., а максималната скорост била 190 км/ч. В средата на 70-те съветското ръководство се прехвърлило на ЗИЛ-115, който по-късно сменил обозначението на 4104. Двигателят бил 7,7-литров V-образен 8-цилиндров с мощност 315 к.с., но той едва стигал 3,5-тонната лимузина да набере 190 километра в час. Двете независими системи за отопление и охлаждене на въздуха, както и електрическите стъкла давали високо ниво на комфорт.

ГАЗ-13 „Чайка“ притежаваV8-двигател с алуминиев блок с „мокри“ цилиндрови втулки и алуминиева глава.
„Затваря“ историята на советското лимузиностроене – ЗИЛ-41047. Това е един от най-тежките и дълги серийни автомобили в света и нищо чудно, тъй като се правил по държавна поръчка без каквито и да е финансови ограничения. Безупречното качество се постигало с педантична ръчна сглобка и изпитания на отделните възли и автомобила като цяло. Технологията за монтаж била не конвейерна, а автомобилът стоял на нещо като стапел, известен от корабостроенето, а работниците се изреждали да сглобяват различните му части. Цикълът на производство траел 6 месеца. Ръчно се правели даже ламарините с помощта на шаблони от дъб. Боята се нанасяла на 9-15 слоя с междинно сушене и полиране. Двигателят е 7,7-литров V8 с 315 к.с. и гарантира максимална скорост 190 км/ч, както и ускорение от 0 до 100 км/ч за 13 сек. Скорстната кутия е 3-степенна автоматична. ЗИЛ-41047 се произвежда чак до 2002 г. По официални данни разходът е 22 литра на 100 км.
Тук можете да огледате отблизо луксозния интериор и като висок ръководител под плющенето на руското флагче да се повозите на модернизирана версия (с 6,2-литров Vortec с 430 к.с. и 6-степенен автоматик) на луксозния лайнер на съветската автомобилна индустрия:





















