Базовият „Москвич“ 2140 е последната разработка на стария дизайнерски екип на АЗЛК, като колата е създадена под личното ръководство на дългогодишния главен конструктор Александър Андронов. Още към 1975 г. се е очаквало щамповъчният инструментариум, използван за производството на „Москвич“ 412, да бъде напълно износен. Затова се налага или старият модел да се смени с изцяло нов, или да се поръча дублирано оборудване. Андронов знае, че Министерството на автомобилната индустрия най-вероятно няма да отпусне средства на завода за усвояването на изцяло нов автомобил, и затова решава да подготви „резервен вариант“ с минимални инвестиции, с които да се променят предната и задната част на каросерията на стария модел.

През август 1972 г. Александър Андронов е принуден да напусне по здравословни причини, а първият прототип на обновения „Москвич“ 2140, който е завършен без негово участие, е представен на 7 ноември същата година. В допълнение към променения външен вид, новият автомобил включва редица компоненти, които му позволяват да остане на сравнително модерно за средата на 70-те години ниво, без да са променя основната структура на каросерията. Напълно новият интериор отговаря на всички изисквания за ергономичност и комфорт, и в това отношение „Москвич“ не само превъзхожда „Жигули“, но не отстъпва на някои чуждестранни образци от същия период.

Още в самото начало на производството на 2140 през зимата на 1975-1976 г., конструкторите на АЗЛК вече започват работа по неговата модернизация. Решено е автомобилът да бъде оборудван с компоненти, произведени с помощта на най-новите технологии, като същевременно се намали съдържанието на метал, което е една от основните задачи. Модернизацията на базовия модел е поверена на нов млад екип от инженери и дизайнери, ръководен от Игор Зайцев. Интериорът и екстериорът са проектирани от Леонид Леонов, Никита Розанов и Александър Сорокин, а първият прототип е завършен през април 1976 г.

Югославската компания „Сатурнус“, партньор на външнотърговското обединение „Автоекспорт“, която продава „Лада“, „Москвич“ и други съветски автомобили в Югославия, е ангажирана с доставката на различни компоненти, изработени от нови пластични материали. Предлагат се два варианта за облицовка на интериора и декоративни тасове на колелата, различни видове седалки и подглавници, вътрешни дръжки на вратите и облицовка на тунела на пода. Първоначално арматурното табло е запазено в първоначалния си вид, с ново покритие, но след това югославската фирма прави изцяло ново табло, което се отличава с много стилен дизайн. Прототипите имат кръгъл аналогов часовник от ВАЗ-2103, инсталиран в средата на панела, но производствената версия е оборудвана с модерен електронен часовник с хронометър и календар. Най-характерният акцент на екстериора са двете масивни и ефектно оформени ударопоглъщащи брони.

Според вътрешнозаводското обозначение модификацията е наречена „Москвич“ 2140-117 или „Москвич“ 2140 версия „Лукс“, но поради привличащите вниманието емблеми SL на калниците и багажника, колата получава трето неофициално название – „Москвич“ 2140SL.
Първите изпълнения „Лукс“ слизат от поточната линия на завода през ноември 1980 г. Предлагат се в два характерни цвята на каросерията – сребрист металик и кафяв металик, както и с два нюанса на интериора – сив или бежово-кафяв. За осем години са произведени близо 171 000 автомобила, като 7500 от тях са продадени в чужбина. Последните екземпляра на модела слизат от монтажната линия през 1988 г.


















