Всъщност исках да обясня, да разкажа какво прави този автомобил толкова специален. И си помислих – откъде изобщо да започна? Всичко започва още от името Nuvolari. Няма друг модел на Audi, който да носи такова име. Казват се R, A, Q, какво ли още не, но не и Nuvolari, и това си има предистория. Нея вече сме я обяснявали по друг повод. Сега сме тук, за да имаме привилегията да управляваме тази кола. И това, разбира се, надъхва, защото това е машина с 1001 конски сили и цели четири двигателя. Как са разпределени, ще разкажа малко по-късно на спокойствие. Имаме възможността да я караме. Колата всъщност още не е реално на пазара. Можеше да се поръчва. Можеш така да се каже да кандидатстваш и после ще дойде някъде през лятото на следващата година. А дотогава можем да се утешим, като я покараме тук на пистата, и точно това искам сега да ви разясня малко по-подробно.
Седим в хибрид. Можете да потеглите изцяло на ток, но ние сме на състезателна писта и вече леко съм я загрял. Режимите Dynamic и Qualify – това са двете настройки, за да ѝ дадем малко повече газ. Включвам предавката с перцето на волана и тръгваме. Както вече споменах, тя е необичайна в много отношения. Нека погледнем двигателя. Тук имам червена зона, която започва от 9 хиляди оборота и стига до 12. Изключва на около 10 или 11 – и това при турбо двигател. Трябва наистина да го осмислите. Това по принцип е запазена територия за атмосферните състезателни двигатели. За да постигнат това, разбира се, са работили и пилили здраво по този мотор. Трябва да осигуриш и този огромен въздушен поток, да ускори всичко това линейно, а начинът, по който дърпа, е гигантски. Преди малко карах без камера и сега се опитвам донякъде да ви пресъздам усещането. Това, което веднага прави впечатление – това е едно Audi до мозъка на костите си. Усещането в управлението, този удобен волан пред камерата. Имам тези фиксирани пера за превключване, които също са страхотно изработени. Това създава едно особено усещане при шофиране. Имам този голям оборотомер – познат ми е от R8 – толкова хубаво центриран в тази спортна настройка… и това е основният уред. Мога да я настъпя от 3000 оборота. На колата ѝ е все тая. Реално изобщо не ѝ трябва налягане от турбото, благодарение на електромоторите. Имам висок въртящ момент при средни обороти и тя тегли плътно почти до 10 хиляди. Най-лудото е, че пикът ѝ е над 9000 оборота – повтарям, при турбо двигател! Натискам докрай и колата дърпа ли, дърпа, стига отново до десет хиляди. Следваща предавка, реди ги през тази 8-степенна кутия с двоен съединител и се усеща брутално. Това е едно страхотно, огромно шофьорско изживяване, само заради двигателя, а след това колата има и цялостна…
Динамика и електромотори
…цялостна концепция. Тежи 1700 и нещо килограма, но изобщо не се усеща така, по-скоро като 1500, защото електромоторите отпред помагат – дори не ги долавям. Те не са там, за да катапултират колата напред при излизане от завой. Те са там, за да използват разпределението на въртящия момент, за да вкарат стабилност и посока. И точно това прави толкова яко. Усетих го на излизане от завой – 1000 коня, смачквам газта и задницата иска леко да тръгне, но няма намеса на ESP чрез спирачките. Получава се нещо като отрицателен въртящ момент от мотора. Той я спира. Представете си го. V8 реално иска да изкърти всичко. Иска да избухне през гумите, но системата го удържа за коляновия вал и му казва: „Не, не, приятелче, малко по-полека.“ И това е настроено толкова меко и фино, никога не бих повярвал. И тази машина доставя чудовищно удоволствие, а после и спирачките – които също не са обикновени, щом са вградили такива карбонови спирачки, те искат да се съпротивляват. Всичко е перфектно охладено. Имам много стабилно температурно усещане. Нищо не прегрява, нищо не омеква. Усещаш този твърд педал, фината работа на ABS-а. Всичко е толкова… просто съм зверски въодушевен, защото целият пакет е брутален. Освен това, разбира се, колата генерира общо 400 кг притискателна сила. Не само, че те залепя към пътя, но в някои завои трябва да се довериш на инстинкта си – влизаш и после даваш още малко газ, защото натоварването на колелата се увеличава, става още по-стабилна, усеща се как се залепя.
Свиквам с тази машина сравнително бързо, чувствам се толкова сигурен да карам бързо с нея. И разбира се, в целия този кеф е толкова тъжно, че реално не мога да си купя такова нещо. Преди малко я натиснах здравата и усетих как леко тръгна настрани в завоя. Естествено малко се шубелисах и върнах леко газта, но още преди това усетих как системата за управление я хваща, и то без груба намеса. Чак много по-късно отпуска всичко. Така че това леко поднасяне го овладява отново чрез противодействащия въртящ момент на електромотора на коляновия вал. А връзката става още по-остра и директна, все пак тук съм в режим Qualify, където нещата трябва да се случват малко по-бързо.
Глава 4: Увереност на лимита
И, разбира се, е супер впечатляващо… има едно място, където си здраво на спирачките и вече си дълбоко в завоя. Как остава толкова стабилна? Завиваш, тя наистина работи здраво, и няма никакво лашкане напред-назад, никакво презавиване. Всичко това, разбира се, се дължи на тази система. Тя отчита въртенето, движението по всичките три оси и през цялото време усеща какво правя. Тя действа предвиждащо – има си и точна дума за това, но за съжаление я забравих. Предвиждащо разпределение на въртящия момент. Тя знае: „Окей, тук следва спускане, колата леко се накланя. Сега ще прехвърля малко мощност към външното за завоя колело“. Направено е абсолютно фантастично, толкова фино измислено и реализирано. Тук трябва съвсем ясно да се каже: свършили са върховна работа да настроят кола с 1000 коня така, че сравнително бързо да придобиеш увереност и да я раздаваш като професионалист. Веднага си бърз, а колата дори няма онази сурова твърдост на състезателен автомобил. Все още е поносима. Всичко от германска страна е просто супер яко.
Техниката в детайли
Ще се опитам да обясня особеностите. Една от тях е, че например по колата няма нищо фалшиво. Всеки въздуховод, всеки отвор, всяка извивка има значение – охлаждане на спирачките, на двигателя, downforce или така наречената притискателна сила – всичко си има смисъл. Въпреки това се е получило едно насечено крилато чудовище. Това вече е въпрос на вкус, но аз го намирам за страхотно, защото много от дизайна на Audi, това монолитно и изчистено излъчване, прозира отдолу, а след това идват техническите глезотии. Нека погледнем спирачките. Карбон-керамика, познато ни е, но с 10-бутални апарати и централна гайка за джантите. Това не съм го виждал при никое Audi. Мисля, че такова нещо не е имало досега.
Това показва и малко близост до Формула 1, до моторните спортове. Вътре има страшно много пистово ДНК, което трябва да се вижда и да се усеща. Спирачките и без това са адски температурно стабилни. Много фин натиск на педала. Рядко се среща толкова готина и добра спирачка.
А сега малко за средно разположения двигател – 4.0-литров V8 битурбо. Напомпан е до краен предел. Това само по себе си е огромна мощ, плюс тези електромотори, които също действат. Така че нещата се натрупват. Само двигателят е 800 коня и сега внимавайте – при 9000 оборота докъм 9700 достига най-високата си мощност. Това е като огромен атмосферен мотор, но турбо с цялата възможна тяга. От това нещо излиза само сила, от всяка пролука се процежда мощ. Жестоко.
Цялото представяне – в нашето видео:
