В средата на 60-те години ръководството на Fiat вижда, че вече е назрял моментът за създаването на луксозен модел, в който да намерят приложение най-авангардните технически и стилистични похвати. Крайният резултат от тази амбициозна стратегия на компанията е престижният Fiat 130, представен през март 1969 година в Женева, който е оборудван с двигател Dino V6, разработен от Ferrari. Големите очаквания за превземане на този елитен пазарен сегмент обаче се оказват силно надценени, а хладният прием, както от страна на публиката, така и от страна на критиците, е сигурен показател, че дните на новия голям Fiat са преброени. Той не успява да спечели благоразположението на потенциалните клиенти, както заради своя масивен дизайн, претрупан с декоративни елементи, така и заради сравнително слабия си двигател със 140 к.с.
Коренно различна е реакцията към спортното купе Fiat 130, представено две години по-късно в Женева. То се отличава с изключително стилна външност и напълно заслужено печели голямата награда за дизайн през 1971 година. Един от най-оригиналните елементи в конструкцията му е опцията за автоматично отваряне на пътническата врата от мястото на водача чрез издърпване на лост, разположен под таблото, до средната конзола.
Емблематичното купе 130 на Fiat достига върха на своята слава, когато на автосалона в Париж през 1974 г. е представена неговата бутикова версия Opera, също създадена от Pininfarina, а посетителите единодушно го провъзгласяват за най-красивия автомобил на събитието. Основната цел на тази дръзка трансформация на Fiat 130 Coupe в седан с четири врати и малко по-висок покрив е да замени остарелия Fiat 130. Въпреки че дизайнът на Fiat 130 Opera е доста сходен на външен вид с оригиналното купе, проектирано от фирмения стилист Паоло Мартин, самият той отрича да е участвал пряко в разработката му, тъй като напуска Pininfarina още през 1971 г.
След Париж Fiat 130 Opera е представен и на автомобилното изложение в Торино по-късно същата година, където елегантните му линии и изтънченият стил отново предизвикват огромен интерес и искрено възхищение. За съжаление обаче ръководството на Fiat решава, че няма да има никаква икономическа полза от масовото производство на Fiat 130 Opera, и той остава поредната стилова концепция, която никога не надхвърля прототипната фаза (това между другото се повтаря и с Lancia Gamma Scala – още един ефектен проект за спортен седан, предложен от Pininfarina през 1980 година).
Съдбата на Fiat 130 Opera е нагледен пример за красива и иновативна концепция, която не достига до масово производство въпреки одобрението и безспорния потенциал, високо адмириран, както от автомобилните ентусиасти, така и от експертите. Но както често се случва, така и тук практическите съображения и пазарните стратегии в крайна сметка се оказват решаващи за това кой дизайн ще достигне до потребителите. Fiat 130 Opera, със своята изискана елегантност и силна генетична връзка с оригиналния дизайн на Паоло Мартин, е живо свидетелство за визионерския подход на Pininfarina, който обаче остава силно недооценен в сложния и динамичен процес на взаимодействие между автомобилните дизайнери и производителите.
