С реорганизацията на British Leyland през 1973 г. за известно време Jaguar Cars Limited изчезва като самостоятелна компания и става просто част от Leyland Cars. По същото време вече нито един Jaguar не участва в първокласни автомобилни състезания в Обединеното кралство (след като E-type и Mark II слизат от сцената в средата на 60-те), независимо че това на теория би повишило имиджа, както на Jaguar, така и на British Leyland. Тъй като тогава цялата спортна дейност на British Leyland вече е централизирана, компанията все повече използва външни изпълнители, които поемат подготовката на колите и управлението на състезателни отбори. Един от тези ентусиасти е Ралф Броуд, основател на специализираната компания Broadspeed Engineering Ltd, който има и някои успешни изяви с Triumph Dolomite в британските надпревари.
Той предлага на ръководството на British Leyland да преработи двигател на Jaguar V12, който да бъде използван за състезания, в резултат на което оглавява кампанията за участие на фирмата в Европейския шампионат за туристически автомобили с пистова версия на XJC. Разработката започва през 1975 г., а през март 1976 г. Leyland Cars официално обявява, че марката Jaguar се завръща в автомобилния спорт с две купета XJ12C 5.3, които ще бъдат поверени на екипажите Дерек Бел/Дейвид Хобс и Анди Рауз/Стив Томпсън. Въпреки че остават в рамките на регламента, колите са значително модифицирани и наред с другите специфични характеристики са оборудвани и с ръчна скоростна кутия!
Независимо от усилията на пилотите и инженерите, които дават най-доброто от себе си, специалните машини проявяват редица недостатъци. Спортният им дебют е в състезанието Tourist Trophy в Силвърстоун през септември 1976 г., където Дерек Бел е начело за известно време, докато един от разпределителните валове не сдава багажа. Подобни аварии се превръщат в хроничен проблем, който периодично се повтаря през кратката спортна кариера на автомобила.
През 1977 г. са направени две нови купета с олекотена конструкция, които да се конкурират с по-леките от тях автомобили като BMW 3.0 CSL. Дерек Бел и Анди Рауз, както и новите пилоти Джон Фицпатрик и Тим Шенкен обаче отново не могат да преодолеят проблемите с надеждността, които произтичат преди всичко от недостига на инвестиции, и сезон 1977 г. се превръща в повторение на разочарованието от предходната година.
Най-доброто реализирано постижение е второто място за Бел и Раус на Нюрбургринг през 1977 г. Това уви не е достатъчно за British Leyland и през следващия сезон проектът е преустановен, независимо от убедеността на Ралф Броуд, че с още някои подобрения, колата ще се первърне в безапелационен фаворит. Въпреки че впечатлява със своя грандиозен вид и изключителна бързина, XJC очевидно се оказва лишен от надеждността и нужната доза късмет, необходими за постигането на високи резултати.
Днес е запазен само един от направените четири екземляра – последният представител на серията, завършен през 1977 г., който е и единственият, оборудван с двигател със сух картер. Това е и един от най-успешните автомобили в квалификациите, достигнал до две втори и едно пето място в трите състезания, в които участва, управляван от Джон Фицпатрик и Тим Шенкен. Първоначално е собственост на Jaguar Heritage Trust, но през 1997 г. е продаден на частен колекционер, който след време го препродава на JD Classics. Тъй като никога не е бил реставриран или модифициран, автомобилът е запазен в напълно оригиналното си състояние и със същата спецификация, както когато се е състезавал за последен път през 1977 г. Това предоставя фантастична възможност за всеки колекционер, който иска да придобие уникална част от спортната история на Jaguar.
