Очакванията и претенциите на клиентите са високи. Още от самото начало обаче над модела като че ли тегне проклятие. Когато на 6 октомври 1967 г. стартира серийното производство, дефицитът на материали и на отделни компоненти пречи на редовния процес на изработка. От конвейера слизат коли с леки недостатъци по отношение на оборудването, от подобрение се нуждае и качеството на изработката. Каросерията дрънчи, вратите се затварят трудно. Разбира се, всичко това не е болка за умиране.
Синтез между техника и естетика: Ro 80 се счита за скок към модерното
Истинската иновация обаче е сърцето на Ro 80. Днес Хорст Бринкман казва: „Между 88 и 92 процента от върнатите и проверени двигатели не бяха дефектни, но имиджът вече беше съсипан.“ Брат му Клаус кима в знак на съгласие.
Благоденствие през 70-те години: май оттогава никой не е седял в автомобила?
Е, този двигател: роторно-бутален, кръстен на изобретателя си Феликс Ванкел. Колкото гениален, толкова и уязвим. 115 к.с. при 5500 оборота. Бринкман никога няма да забрави първия си тест с Ro 80 през 1968 г. заедно с колега от дилърството покрай река Некар. „Едно страхотно преживяване.“ Плавно разгръщане на мощността и спокойна работа.
Оказва се, че двигателят не е достатъчно добре усъвършенстван. Проблеми със запалването, изключително висок разход на моторно масло; освен това уплътненията не са наред. Голям брой двигатели трябва да бъдат подменяни и проверявани в завода. Разходът на бензиново гориво също ужасява клиентите. В зависимост от начина на каране между 10 и 17 литра, в отделни случаи дори между 24 и 28 литра. Тестовете на NSU дават за градски разход 18,2 л/100 км – твърде висок. Да не би клиентите да не успяват да се справят с 3-степенната полуавтоматична трансмисия?
Независимо от причините производството и продажбите остават скромни и след 1970 спадат главоломно. През 1977 г. от конвейера слизат само 382 автомобила Ro 80 на цена 23 620 марки, а след това окончателно е сложен край на модела.
Голяма жажда: 83-литровият резервоар е повече от необходим, освен това трябват и редовни проверки на нивото на моторното масло
Братята Бринкман са купили намиращия се в отлично състояние Ro 80 от възрастната дама. „20 години е стоял в гаража, без да се движи. Първо трябваше да го почистим от паяжините. Сложихме му нови гуми и свещи и потегли“, казва Клаус Бринкман. Двамата разясняват на младите хора, които проявяват интерес, кое прави Ro 80 толкова уникален. Все пак те знаят – който е разглобявал ванкелов мотор с пинсета, няма как да не е наясно.
Андреас Майер от Ro 80 Club International пише в предговора на книгата: „След 50 години автомобилът изглежда като олдтаймер и се управлява като такъв. Не само дизайнът, но и стабилната возия, комфортът и най-вече невероятно спокойната работа на роторно-буталния двигател го отличават от другите автомобили от онова време. Днес първоначалните проблеми се овладяват с лекота.“
Думи, които Клаус и Хорст Бринкман потвърждават.
