Край на страха за пробега
В Европа обсъждаме времето за зареждане и пробега. В Китай просто шофираме до близката станция за смяна на батерии, оставяме изтощената си батерия и вземаме напълно заредена. Поне така стоят нещата, ако шофирате Nio. След повече от 2000 километра през Поднебесната империя отново възниква въпросът: защо си усложняваме живота със зареждането?
ВСЪЩНОСТ ТРЯБВАШЕ ДА ЗАРЕДЯ СЕГА. В Тайан е почти полунощ, до Пекин остават още близо 500 км, а бордовият компютър показва оставащ пробег от само 70 км. Всеки, който шофира елек трически автомобил, особено в чужда държава, е запознат с тази досадна математика: оставащ про бег, мощност за зареждане, график и винаги план Б. Тъй като срещата на следващия ден не подлежи на договаряне, здравият разум подсказва, че първо трябва да се погрижа за автомобила си, а след това за тялото си. Така че първо до зарядната станция, а после под чаршафите. Но от друга страна, вътрешният ви глас напомня, че денят е започнал преди повече от 18 часа и дори най-вълнуващото тестово шофиране в крайна смет ка губи своята привлекателност. И така – сън или зареждане? В друга държава може би бихте се замислили над този въпрос, може би с различен автомобил.
