Това звучи като богохулство. Но все пак при първа възможност сменям мястото отпред вляво с това отзад вдясно, или по-точно най-отзад вдясно. Все пак в Pullman има втори ред седалки, който е монтиран зад преградата обратно на посоката на движение и предлага вероятно най-скъпите сгъваеми „столове” в света.
Докато асистентът или охраната седи там, аз се излежавам отзад в шезлонг, който е по-удобен от седалката в самолет на дълги разстояния, оставям да ми „месят” гърба и дори и не сънувам да удължа сгъваемите маси и да работя. Докато Вайсингер шофира автомобила обратно към централата, аз оставям привидно безкрайните завеси пред панорамния прозорец да бръмчат, задремвам за малко отзад и само след няколко минути вече не знам дали съм буден, или просто сънувам.
Докато г-н Mercedes не ме изтръгва от прегръдките на Морфей, разказва ми смешни случки от разработката, не насочва вниманието ми към специални екстри като компаса в тапицерията на покрива или преградата, която се замъглява с натискането на един бутон, а след това ми дава урок за историята на ултимативните луксозни автомобили. Идеята за Pullman не е нова, когато той започва да работи по нея. Луксозният модел, който дължи името си на благородните пътнически вагони на американския железопътен барон Джордж Мортимър Пулман, има дългогодишна традиция в Mercedes. Започва на автомобилното изложение във Франкфурт през есента на 1963 г. с премиерата на нов луксозен автомобил, който има за цел да „засенчи всичко, което се предлага за клиентите по целия свят в класа на лимузините от най-висок клас“.
Планиран като „голям туристически и представителен автомобил“, този 600 от серията W 100 кара всички други автомобили на изложението да изглеждат остарели и обикновени. Правителства и кралски семейства, супербогаташи, султани и шоузвезди, деспоти и държавници от цял свят се свързват с марката за своите поръчки. Не всички обаче са доволни от обикновения модел. Вместо 56 500 германски марки за стандартната версия, която е с дължина 5,45 м, те прехвърлят сумата за една еднофамилна къща и поръчват за 63 500 марки Pullman, който Mercedes е разтеглил с още 80 см. Това създава място за втори ред седалки в или срещу посоката на движение, стъклена преграда и две допълнителни врати.
След като W 100 и с него първият Pullman излизат в пенсия през 1981 г., са необходими над десет години, докато Mercedes отново удължи S-класа W 140 през 1995 г. и предложи Pullman с дължина от 6,20 м. През 2001 г. третото поколение на Pullman беше пуснато на пазара на базата на W 220, а през 2008 г. внушителният модел на Вайсингер буквално има своята голяма изява. Той и колегата му Зейни познават историята отлично. Но те нямат представа какво ще им донесе бъдещето. Вайсингер е сигурен в едно: „Такъв автомобил повече няма да има“. Защото времената са се променили, едва ли някой държавник все още си позволява такава показност, а никой финансов министър днес не отпуска 1,4 милиона лева, които Mercedes са искали по онова време. Особено след като бронираната версия Guard бързо се превръща в артикул за милиони долари без никакви екстри. „Освен това бившият главен разработчик вече се пенсионира“, смее се Вайсингер. Така Pullman не само ще остане най-внушителният модел на Daimler за всички времена, но и ще остане като най-скъпия непродаден артикул в историята на Mercedes.
бъдете климатизирани и масажирани като на полет на дълги
разстояния
Teхнически данни: Mercedes-Maybach S 650
Двигател V12, битурбо Работен обем 5980 см3 Мощност 463 кВт (630 к.с.) Макс. въртящ момент 1000 Нм при 2300-4200 об./мин Д/Ш/В 6515/1899/1580 мм Тегло 3070 кг 0–100 км/ч 6,5 сек Макс. скорост 210 км/ч Разход 14,6 л А98Н/100 км Емисии CO2 330 г/км Цена от 1,4 милиона лева
