Mercedes-Maybach S 650 Pullman: най-внушителният Daimler

Този Benz засенчва дори и Beast на бившия президент на САЩ Джо Байдън. Тъй като последният Pullman е истинска държавническа лимузина. Жалко, че времената на помпозност и показност в политиката вече са отминали

ТОВА, което за американците е Белият дом, за швабите е Замъкът в Лудвигсбург. Тъй като никъде другаде наоколо няма по-пищно строителство от това пред портите на Щутгарт. Величественият вътрешен двор е перфектният фон за вероятно най-благородния и най-импозантен автомобил, който е разработен на 40 км южно оттук в Зинделфинген: отваряме бариерата за Mercedes-Maybach S 650 Pullman.

Дългият 6,52 м и обсипан с много украса модел блести като полегнала коледна елха, докато се търкаля по скърцащия чакъл пред старата основна постройка. Допълнителна част от повече от един метър прави тази версия най-дългата на S-класа, произвеждана някога – с 1,30 м по-дълга от днешния модел, а дори настоящият Maybach е по-къс с един метър. И за да пасват пропорциите, покривът е повдигнат с една педя. Ако беше боядисан официално в черно вместо в бяло, това би засрамило дори и „звяра” на Джо Байдън. Нищо чудно, че той беше първият избор на всички държавници, които обичаха да се представят в блясък и слава. И още по-изненадващо е, че Mercedes и неговият партньор Brabus спряха производството си преди десет години. „Но доскоро все още имахме няколко екземпляра на склад“, казва Саша Зейни.

Той ръководи маркетинга на моделите Guard и говори бегло за няколко сделки, които са пропаднали поради търговските санкции срещу Русия и вероятно са му се изплъзнали най-скъпите регистрации на света. Повечето междувременно вече са продадени, но Зейни ни казва, че му е останал още един. Ще ги търсите напразно в Mobile или Autoscout, или при „младите звезди”, но подобаващо на търговец на употребявани коли, Зейни ни моли да направим тест драйв. Разбира се, ние не чакаме втора покана. Особено защото Зейни е довел със себе си специален спътник. Зад волана е не кой да е, а неговият създател Юрген Вайсингер.

Ветеранът от отдела за разработка на Mercedes бе специалистът за много специални случаи: той разработва SLR заедно с McLaren и помага за прераждането на марката Maybach с 57 и 62; също така той превърна G-класата в папамобил, а когато състезателят Клаус Лудвиг се уплаши, самият той постави рекорда за скорост на пистата „Нардо” с Maybach Exelero, ускорявайки Coupé-то на Батман до 351,45 км/ч. „Но нито един друг проект в моята кариера не беше по-голям от Pullman“, спомня си Вайсингер, макар броят на единиците да не достига повече от средно трицифрено ниво.

Когато си спомня за това време, той мисли, от една страна, за мекия като облак комфорт, за цветните и кожени мотиви, които никога дотогава не са били използвани при Mercedes, за допълнителни уреди над разделителното стъкло, аромата и амбиентното осветление, а също и затова, как да накарате хладилника да е толкова тих, че да не чувате нищо, ако изобщо го чуете. И от друга страна, Вайсингер си спомня конструктивните препятствия, които не му дават спокойствие по онова време – преди всичко теглото, което е над пет тона в бронираната версия Guard. „Оси, спирачки, окачване, кормилно управление – трябваше да разработим всичко специално за целта и да го закрепим съответно“, казва той.

Нищо чудно, че до премиерата минават три години. Има само едно нещо, за което той не трябва да се тревожи през това време: обичайния камуфлаж на прототипа. „С този формат цялата тайна е разкрита“, казва той през смях. Но стига приказки, сега тестваме. Горд и замислен, Вайсингер освобождава волана и няколко секунди по-късно се чувствам като „кочияша” на канцлера: Да, малко е по-дълъг и малко е по-тежък, освен това се нуждая от известно внимание зад волана, за да навигирам луксозния модел безопасно през трафика със спиране и тръгване в Лудвигсбург. Но като цяло Pullman се усеща като всяка друга S-класаа от онова време.

Защото Вайсингер е настроил навремето въздушното окачване така, че тежкият автомобил да се движи плавно по неравния път и от сребърните чаши да не бълбука шампанско дори върху паважа. А на шестлитровия V12 с неговите 630 к.с. и 1000 Нм му е все едно дали си има работа с два или пет тона – още повече, че при Pullman никой няма да извади хронометър. И ако го направи, автомобилът наистина няма от какво да се срамува със стойност на спринта от 6,5 сек. А максималната скорост от 210 км/ч не е никак зле предвид теглото. S-класаа като всяка друга.

Продължете на следващата страница