Крайният резултат е впечатляващ. Удължените версии са били по-устойчиви на усукване от базовите и с теглото си от 2693 килограма са били само с около 300 кг по-тежки от серийната модификация. Отвътре нашият „президентски апартамент“ е в обичайната конфигурация: със стандартния „диван“ отзад и с две отделни седалки за служители, покрити със същата кожа, както и с централна конзола. На нея има малък бар и телефонът на Белия дом с шайба. „Преди автомобилът е разполагал с червени и сини сигнални светлини зад радиаторната решетка, но сега те вече не са там“, обяснява Джон. Над нашия телефон с надпис „White House Motor Pool Mobile #9“ има девет бутона, вероятно за директно набиране на членовете от кабинета на LBJ.
Президент за един ден
Докато Джон кара, аз съм се разположил отзад вдясно, както подобава, и ги натискам един по един, но никой не отговаря. Номерът на White House Motor Pool, (202) 485-8509, може също да се е сменил за последните 59 години, защото на него не отговаря никой. Докато Джон шофира из града дългата 6,36 метра лимузина, аз си мисля за двата Lincoln Continental, които някога притежавах, кабриолети от 1966 и 1967 г. Бях особено впечатлен от високия комфорт при возене, какъвто предлага и тази Diva. Това отчасти се дължи отчасти на високото собствено тегло, отчасти – на много добрата работа на инженерите на Lincoln. Както подобава на президентска лимузина, нищо не трака и не скърца. „Всичко тук винаги си е било винаги“, казва гордо Джон, „и до днес автомобилът никога не е бил разглобяван.“
По време на пауза при снимките сядам зад волана и всичко ми се струва познато. Докато Джон и Грег се разхлаждат на сянка, аз си играя с бутоните и с електрическото регулиране на седалките и слушам 7-литровия V8. Пробвам колко лесно се мести скоростният лост… и изведнъж потеглям. Но буквално само правя кръгче около църковната кула, защото нашата „White House“ е Middleborough’s First Congregational Church at the Green. Със своите шест впечатляващи бели колони и широките си стълби това е най-бялата къща, която успяхме да намерим. Правя няколко тура по малка алея около църквата, докато Грег не заявява, че сме готови, а Джон ме пита дали бих искал да закарам масивния Lincoln обратно в базата. Иска ли питане! Разкошно е усещането зад волана на този гигант в трафика в петък следобед, докато до мен Джон сваля електрическия прозорец и ме въвлича в разговор. Забелязвам колко „нормално“ се движи тази необичайна, тежка, дълга и обемиста машина. След като свикнете с ширината от близо два метра и с големия диаметър на завой, всичко вече е много лесно. „Трябва да заходиш от много далеч“, предупреждава ме Джон. С междуосие от 4,06 метра, почти колкото при автобус, винаги има риск да забършете нещо от вътрешната страна на завоя.
Нискооборотният V8 развива 324 конски сили по SAE. Днес използваме пълноценно 630 Нм въртящ момент, достъпни още от 2600 об./мин. Докато Джон и аз пътуваме в час пик, забелязваме с какво уважение минувачите и другите шофьори гледат Lincoln-а – повечето от тях вероятно са родени след ерата на LBJ. Въпреки това не мога да скрия разочарованието си, когато се връщаме в Automation Garage: „Защо го няма червеният килим?“
