Все пак парадната дисциплина на тези модели е междуградският път. Завоите и сливането с автомобила. И двата модела владеят дисциплината отлично, като единствено малкият MX-5 леко прекалява с нервността си върху лоша пътна настилка. Задната му ос предава ударите чак до волана, смущаващо е и много чувствителното управление, тъй като на водача му се налага постоянно да прави корекции.
Това са нормални неща за един роудстър, но ето че имаме и Fiat. С по-стегнато окачване „италианецът” не се накланя толкова, по-стабилен е и вози успокояващо въпреки 17-цоловите си джанти. Щеше да е по-интересно, ако бяхме сравнили по-мощната версия на „японеца” със спортното окачване, но то не се предлага за по-малката Mazda.
Така Fiat печели раздела за движение, въпреки че турбомоторът му харчи повече (7,6 л по време на теста) в сравнение с този на Mazda (6,5 л). Освен това италианците трябва да ни обяснят защо дават само две години гаранция и правят по-чести сервизни проверки.
Задният спойлер помага на видимостта назад при Fiat. Двойна ауспухова тръба при 124, само една при MX-5
Извод
Изненадващо е колко различни са близнаците. Fiat е по-комфортен и по-спокоен, но и по-скъп (при базовите версии), докато Mazda е по-спортен и по-спартански. Кой да изберем? Не, всичко е въпрос на вкус. Нека се радваме на италианската алтернатива на оригинала.
