Alfasud Sprint е представен на пресата през септември 1976 г. и е показана за първи път пред широката публика на автомобилното изложение в Торино през ноември. Дизайнът му е дело на Джорджето Джуджаро, който няколко години по-рано проектира и стандартния хечбек Alfasud, използван за база на спортното купе.
Alfasud Sprint се произвежда заедно с Alfasud в новия завод на марката в Помиляно д’Арко в Южна Италия (откъдето идва и оригиналното наименование Sud, което на италиански означава юг). Освен със стандартния 1186-кубиков боксерен двигател Alfasud Sprint се предлага и с двигател с увеличен работен обем от 1286 куб.см, който е захранван от карбуратор с два дросела и развива мощност от 76 к.с. при 6000 об/мин. Към него е свързана петстепенна, изцяло синхронизирана скоростна кутия. Интериорът е тапициран с тъмнокафява изкуствена кожа Texalfa и тартан. Наличните опции са ограничени до алуминиеви джанти, кварцов часовник и боя металик.
През май 1978 г. Alfasud Sprint претърпява първите си актуализации както в техническо, така и в стилово отношение. Изборът на двигатели е допълнен с още два боксера, споделяни с обновения Alfasud ti – 1.3 (1350 куб. см) с мощност 79 к.с. и 1.5 (1490 куб. см) с мощност 85 к.с., докато по-ранните 1186-кубикови агрегати вече не се предлагат, оставайки ексклузивно за Alfasud. Много от декоративните хромирани детайли в екстериора са заменени с такива от матово черна неръждаема стомана или пластмаса, като страничните огледала, рамките на прозорците и орнаментите на задните колони. Средните колони също получават черно покритие, страничните мигачи са препозиционирани и вече са квадратни, а предните мигачи са заменени с кехлибарени лещи. Седалките са с по-изразен контур и са тапицирани с нов материал.
Само година по-късно, през юни 1979 г., е направена нова актуализация на двигателите, в резултат на което Alfasud Sprint става Alfasud Sprint Veloce. Благодарение на 2-камерните карбуратори с по два дросела и по-високата степен на сгъстяване, мощността е увеличена съответно до 86 к.с. и 95 к.с. за 1,3- и 1,5-литровите изпълнения.
През февруари 1983 г. Alfa Romeo модернизира всичките си спортни автомобили, като Sprint претърпява цялостен фейслифт. Префиксът Alfasud и наставката Veloce са премахнати и колата става известна като Alfa Romeo Sprint (скоро след това е лансиран изцяло новият модел Alfa Romeo 33, който няколко месеца по-късно заменя Alfasud). Sprint първоначално запазва платформата на по-ранния вариант, но в края на 1984 г. получава подобрена платформа, аналогична с тази на Alfa Romeo 33. Гамата на Sprint има три основни модела: 1.3 и 1.5, чиито двигатели и технически данни са същите като на Alfasud Sprint Veloce, и новият 1.5 Quadrifoglio Verde. Стилистичното обновяване е свързано с редица промени, като нови фарове, странични огледала, рамки на прозорците, орнаменти на C-колоните и различна решетка. Броните стават изцяло пластмасови, а към страните на каросерията са добавени големи пластмасови защитни ленти. И двата модела имат цветни кантове, които са сиви за автомобилите с 1.3-литров двигател, а за версиите 1.5 и 1.5 Quadrifoglio, са съответно червени и зелени. Новите трапецовидни задни светлини са свързани с държача на регистрационния номер чрез черна пластмасова фаша, декорирана с емблемата на Alfa Romeo. Седалките и воланът са изцяло нови, основно променени са и елементите на таблото и панелите на вратите. Sprint 1.3 и 1.5 се предлагат със стоманени джанти с черни капачки от Alfasud ti.
Новият вариант 1.5 Quadrifoglio Verde е показан на автомобилното изложение в Женева през март 1983 г. Той е оборудван с 1490-кубиков карбураторен боксер, ревизиран така, че да генерира по-висока мощност от 105 к.с. при 6000 об/мин, а предните спирачни дискове са вентилирани.
През ноември 1987 г. Sprint е актуализиран за последен път, като 1.5-литровата версия постепенно е спряна от производство, а 1.5 QV е заменена от Sprint 1.7 Quadrifoglio Verde с мощност 118 к.с.
За своята 14-годишна история от 1976 до 1989 г. Sprint е произведен в общо 116.552 броя. Моделът няма пряк предшественик или наследник, макар че на по-късен етап като негов приемник може да се посочи купето Alfa Romeo GT, което произлиза от Alfa Romeo 156 и 147.
