В сравнение с магистралата Далтън покритата със сняг и лед Скандинавия е истинска разходка: по тази магистрала през Аляска през зимата се движат само огромни камиони. И един невъзмутим Ineos Grenadier
ДИАН е оправна жена, която винаги запазва спокойствие. Все пак тя сам-сама се справя с най-северната спирка на камионите на света, като е управител на хотел, готвачка, келнерка и налива гориво на бензиностанцията. Тази вечер обаче тя губи ума и дума. Тъй като по магистралата Далтън рядко се движат автомобили – особено сега насред суровата зима. Макар че близо 250 камиона на ден преминават от Феърбанкс и нефтените полета на Прудо Бей, превозвайки бетон, оборудване за пробиване и химия до антарктическия край на Америка. И повечето от тях прекъсват дългото си пътуване през безкрайния лед за по едно кафе, сандвич или порция чили. Те седят на една голяма и дори сравнително добре почистена маса, която е сложена там от Диан за редовните клиенти – водачите на големи камиони – в средата на нейния не особено добре изолиран ресторант, изграден от вълнообразна ламарина, докато за малкото останали гости се предлагат само малки маси и сгъваеми столове. Но тя рядко е свидетел на това, при температура от минус 30 градуса някой да се отправи доброволно към Колд Фуут. И отвън да има автомобил на бензиновата колонка, на която горивото е три пъти по-скъпо в сравнение с останалата част на Щатите, въпреки че буквално извира на няколкостотин мили оттук.
И няма как да види. Тъй като, докато Ineos Grenadier вече от две години се движи по улиците и пътищата на Европа и поддържа спомените за оригиналния Land Rover Defender, в Северна Америка той се предлага едва от няколко месеца и е абсолютно екзотичен в Аляска. При това той е подходящият автомобил за такава ледена експедиция: докато Land Rover деградираха Defender със смяната на поколенията до дизайнерски SUV, който се чувства по-добре в градската джунгла, отколкото в истинската джунгла, Grenadier, вдъхновен от произвеждания почти 50 години без промяна оригинал, излъчва носталгия към далечни дестинации от всички свои фуги.
Финансиран от химическия магнат Джим Ратклиф, разработен от Magna в Грац и произвеждан в някогашния завод на Smart в Хамбах. Сега Grenadier стои насред зимата в нежно синия си цвят в Анкоридж, в югозападния край на Аляска и подгрява своя 3-литров редови 6-цилиндров агрегат на BMW за пътешествия до ледения край на света. Той започва първоначално по една широка магистрала в необичайно гъсто населен район.
човек, толкова по-малко превозни средства среща
Да, въпреки че Аляска е пет пъти по-голяма по площ от Германия, населението й е по-малко от половината на това на Хамбург. Повечето от тях живеят в Анкоридж, въпреки че столицата Джуно се намира на няколко часа път на юг и без ферибот до нея не можете да стигнете само с автомобил. По време на първия етап от пътуването обаче не се усеща много самотата. По пътя се движат и други автомобили, има места за спиране за камионите и заведения за фаст фууд; досега сме спирали само за едно капучино и на всеки няколко часа на бензиностанция, за да могат тубите на багажника да останат пълни. Малко след Феърбанкс обаче цивилизацията свършва.
впечатляващи скулптури край пътя
След като магистрала 2 пресича река Чена става наистина самотно и Grenadier се превръща в абсолютна екзотика. Тъй като тук започва легендарната магистрала 11, позната на целия свят от телевизорите като магистрала Далтън. Кръстена на един от първите изследователи на североизточните нефтени полета на Америка, от 1970 г. тя следва за точно 666 км нефтопровода Транс Аляска и в началото е била само сервизен път за обслужващия персонал. Едва през 1981 г. за обществеността са отворени първите 200 мили, а от 1994 г. е достъпен за всички и целият път до Прудо Бей. Само че почти никой не го използва. Тъй като работещите на нефтените платформи биват закарвани и прибирани два пъти дневно от Аляска Еърлайнс за малко повече от час от Анкорижд до летище „Дедхорс”, по пътя се движат само шофьори на големи камиони, на чиято телевизионна слава този път дължи известността си.
но техните камионине спират да работят през цялата зима заради ниските температури
камиони – краката ти буквално изстиват бързо
Продължете на следващата страница
