За заплати-мечта от 100 000 долара и повече годишно мъже като Чарли карат своите камиони със 100 км/ч и повече през ледената пустош и изминават по 200 мили, като не се страхуват нито от снежни бури, нито от температурите, които могат да паднат и до минус 40, минус 50 градуса.Тъй като, от една страна, техните внушителни 6-цилиндрови агрегати с работен обем от над 6 литра не спират да работят цяла зима, а от друга – не им се налага да се измъчват през дълбоките чак до коленете дупки на асфалтираната само до половината писта, която през лятото удължава пътуването им с часове. Те преминават като полярния експрес през зимния пейзаж и спират само за да хапнат нещо при Диан. Или когато туристи блокират пътя им, тъй като решават да спрат, където им скимне, ругае Чарли, докато седи по гащеризон при Диан, бъбри си с колегите и дъвче сандвича си с риба тон.
бензин, така и лопата за риене на сняг, тенекии с пясък и кана с горещ чай
Човек трябва да прояви разбиране към гнева на Чарли спрямо тези странни туристи от топлите страни. В края на краищата е доста трудно да удържиш 60 тона стомана на заледения път. Така че не ти е необходим и слалом между автомобилите и микробусите под наем, пълни с китайци, които пътуват от Феърбанкс за задължителното селфи до Полярния кръг и заспиват по пътя обратно. Но човек трябва да може да разбере и малкото на брой туристи, които успяват да достигнат до 66 градуса северна широчина – през лятото те не достигат и пет процента, а горе започват да им се затварят очите. Тъй като, ако пейзажът тук, покритите със сняг гори и меки хълмове, отляво впечатляваща арктическа планина и отдясно високия 1444 метра проход Атигун, а след това и безкрайни ледени пустини не се окажат достатъчно красиви за блуждаещия поглед, майката природа създава по небето игри със светлината, които не можете да видите никъде другаде по света. Защото в малкото на брой часове, през които слънцето изобщо се появява над хоризонта, небосклонът се показва в най-ярките възможни цветове. Първо в тъмновиолетово, после в огненочервено, за кратко в бледооранжево, после в психаделистична магента и после отново в огнена магма – през арктическата зима изгревът на слънцето преминава непосредствено в залез. И малко, след като се е стъмнило, зелените була на полярните светлини се носят над нощното небе, което е покрито с повече звезди, отколкото има американският флаг.
Независимо дали през деня или през нощта: ако тук на магистралата Далтън погледнете през прозореца, ще се почувствате като дрогиран. Или поне като в кино – толкова сюрреалистичен е пейзажът. Затова е необходимо поне водачът да остане с хладен ум тук, на север. Тъй като пътят е коварен. Само отчасти разчистен и разбира се, никога не е поръсен срещу заледяване; пътят се заледява и при хубаво време, като често е необходим само един порив на вятъра, който да промени неволно курса. Особено ако силата му е като на ураган. Тогава човек изобщо не иска да си представя високия метър сняг от разказите на Чарли. И ако се случи нещо, то помощта е доста далеч. И можете да забравите за мобилна връзка и особено за пътна помощ. Тук всеки спира и помага на другия. Но докато дойде някой, който може да спре, може да мине доста време. Нищо чудно, че тук всеки има със себе си няколко туби бензин в повече, кана с чай и кутия с бисквити. И дори ченгетата, които иначе изскачат иззад храстите с радари дори и в забравените от бога места в Щатите, няма шанс да бъдат видени на зимната магистрала Далтън, разказва Чарли, защото, който кара тук бързо, рискува само собствения си живот и ще си е виновен сам! Така че никой униформен няма да рискува да настине.
може би най-доброто в цяла Аляска
Вероятно никъде другаде в Щатите Grenadier не може да галопира необезпокоявано и да пришпори всичките си 286 к.с. Но и никъде другаде не можете да понесете по-добре такива приключения. Не е необходимо да включвате понижаващите предавки, а блокажите на диференциалите могат да бъдат спестени – също както и лебедката – за няколко отбивания за снимки извън пътя или в случай на авария. Затова пръстите се местят само за LED ивицата над предното стъкло – чрез гениалния панел за управление със страхотните превключватели на тавана на автомобила и най-тъмната нощ се превръща в ден. Но изобщо не ни хрумва да караме бързо.
се виждат толкова добре, колкото в северната част на Аляска
за индустрията
Естествено, накрая ни бе необходимо много повече време в сравнение с големия му камион по леда, който изминава отсечката три пъти седмично и затова не обръща внимание на панорамата или на полярните светлини. И който с нетърпение очаква зимата да свърши и да може да отлети през лятото към „Лоуер Форти Ейтис”, както хората тук в 49-ия щат наричат останалата част на Америка. След два дни лед и самота Grenadier достига Прудо Бей и изведнъж става ясно, защо Диан се учудва толкова много на такива смели, зимни приключения в нейния Колд Фуут Камп. Тъй като краят на света наистина не е никак гостоприемен. Вместо безкрайно красиви гледки, има само платформи за добив на нефт, комини, тръбопроводи и огради, с които половин дузина мултинационални нефтени концерна са оградили своите съоръжения.
бронята
Нищо чудно, че тук в зависимост от пазарната ситуация работят между 3000 и 5000 души, но местните жители не са повече от 20-30, казва Енджи Ридик. Тя е управител на Aurora, един от двата големи, да ги наречем хотели в Прудо Бей, които изглеждат като лагери и се състоят от контейнери, приличащи на остров в снега.
Далтън. Хората тук са особено горди с местоположението му
Първо за автомобил като Grenadier пътят е целта. И второ забутаното селце маркира края на западния свят, който принадлежи към този западен свят едва от 158 години. Все пак Аляска е била руско владение, продадена е през 1867 г. за тогавашните 7,2 милиона долара или към момента 120 милиона долара, като едва през 1959 г. става официално федерален щат на САЩ. Фактът, че Grenadier не може да продължи повече, се дължи не само на това, че магистрала Далтън свършва тук и последните няколко километра до брега могат да бъдат изминати само с вериги. Дължи се също и на климата. В буквалния и в преносен смисъл.
от 4-5 часа
Докато климатът става все по-топъл и ледът в Беринговия проток все по-тънък, политическият климат е значително охладнял, като с новия ледников период между Запада и Изтока пътешествието в посока север окончателно приключва в задънена улица. Това е жалко, но не е фатално – ние обръщаме и тръгваме в посока юг. В тубите има гориво, което е току-що налято, след няколко часа Диен отново е на смяна, чилито вече сигурно къкри, а докато ние се върнем, вероятно тя ще си е възвърнала способността да говори. Защото, който дойде тук за втори път, вече се счита за редовен клиент.
арктически нощи
Технически данни
Двигател редови 6-цилиндров, турбо, от BMW Работен обем 2998 см3 Мощност 210 кВт (286 к.с.) при 4750 об./мин Макс. въртящ момент 450 Нм при 1750-4000 об./мин Задвижване двойно/8-степ. авт. трансмисия на ZF Д/Ш/В 4896/1930/2036 мм Тегло 2644–2811 кг 0–100 км/ч 8,6 сек Макс. скорост 160 км/ч Разход 12,9-15,3 л А95Н/100 км Емисии CO2 293– 346 г/км
