Продажбите, реализирани от Renault в България в годините на социализма остават без аналог по своя обем, дори и на фона на най-развитите страни от Източния блок. Първата успешна стъпка към превземането на затворения автомобилен пазар на Народна република България е направена ощe в края на 50-те години с модела Dauphine. След седемгодишно отсъствие от България държавната фирма Renault възобновява участието си на Пловдивския панаир през септември 1956 година и официално се завръща на нашия пазар няколко месеца по-късно. През следващите години доставките постепенно се увеличават и през 1960 г. достигналите до нашите частни клиенти автомобили на френската марка от моделите 4CV и Dauphine вече са 40, а през 1961 г. – цели 185. Цената на Renault Dauphine през 1960 г. е 21 500 лв., а през 1961 г. става 25 000 лв. (или 30 средни месечни заплати).

Малка част от автомобилите Dauphine, доставени у нас в онези години, са запазени до днес, а отделни бройки от тях са реставрирани до своя максимално автентичен вид. Специално внимание от тях заслужава този на Петър и Христо Бабачеви, едни от най-големите познавачи на френската марка, в чиято колекция има няколко уникални автомобила Renault, реставрирани изцяло от тях. Най-старият екземпляр, който притежават е именно от модела Dauphine. Колата е купена на 30 януари 1960 г. от ЦУМ от техния баща Иван Бабачев. Използвана е активно до 13 септември 1996 г., след което е спряна от движение и съхранена в гараж. През 2005 г. на тържеството по случай 80-годишния си юбилей собственикът подарява автомобила на двамата си сина.

Само няколко месеца по-късно те предприемат цялостна реставрация, която е напълно завършена през май 2008 г. Всички възстановителни дейности с изключение на боядисването, претапицирането на салона и хромирането на броните е извършено от Петър и Христо. При ремонта на купето, който отнема най-много време, се отстранява корозията по всички повърхности, а перфорираните участъци се заменят с нова ламарина. Дамаската на предните и задните седалки, както и тапицерията на вратите са подменени с нови, които са най-близки до оригиналните. Тапицерията на тавана е оригиналната. Цялостното боядисване е извършено от професионалния автобояджия Пламен Стоянов. Уплътненията на челното и задно стъкло са поръчани и доставени от Франция. Всички дръжки, ключалки и стъкла са запазени в своя оригинален вид.

Направена е цялостна ревизия на двигателя, като са сменени стандартните сегменти на фирма MAHLE, основните и биелните лагери. Сменени са и всички гарнитури, феродовият диск на съединителя, жилото на съединителя и ангренажно колело, ремонтирана е и водната помпа. Спирачната уредба е основно проверена, като са сменени всички гумени уплътнители на главния спирачен цилиндър. Електроинсталацията е преработена на 12V с алтернатор и реле-регулатор от Renault 12. Монтирани са нови рефлектори на фаровете и нови стопове, доставени от Канада.
Извод
Dauphine е един обикновен, масов и общодостъпен автомобил във Франция през 50-те години. В България обаче неговата значимост в контекста на социалистическия автомобилен пазар е много по-голяма. Освен че се продава с левове, макар и в един кратък период от време, той служи като обективна база за сравнение между западния стандарт и нивото на източноевропейския автопром.


















