На автомобилното изложение в Женева през 1975 година е представен един от най-интересните за своето време модели на Lancia – Beta HPE (съкращение от „High Performance Estate“, използвано за обозначаване на мощни спортни автомобили, които предлагат много голям товарен отсек). Резултатът е изключително оригинално купе с товароносимост на комби, чиято спортна елегантност следва традицията на Lancia, но притежава и достатъчно гъвкава модулност. Това е и основният белег на Beta НРЕ, който я отличава от всички останали – отчасти купе и отчасти семеен автомобил.
От вътрешната страна на голямото задно стъкло са монтирани венециански щори, които предпазват предметите в багажника, като този мотив намира място и върху оформлението на част от задните колони.
В началото на 70-те години Lancia Beta е първият изцяло нов модел, пуснат на пазара, след като марката преминава под управлението на Fiat. Затова и основните двигатели, използвани от този момент нататък, са заимствани от Fiat, следвайки архитектурата на славния „двувалов Lampredi“.
Първата версия от 1975 г. се предлага с два двигателя: 1.6 и 1.8 литра, с мощност от 103 и 111 к.с. Още през декември същата година цялата гама на Beta е обновена, включително и най-новият HPE, като част от външните елементи, включително решетката и страничните огледала, са променени, а интериорът е цялостно модифициран. Най-голямата промяна обаче е под предния капак, където е монтиран по-мощен двулитров двигател със 120 к.с.
През 1978 г. цялата гама Beta претърпява основен рестайлинг. При HPE серия 3 двигателите остават непроменени по отношение на работния обем, но мощността на двулитровия намалява с 5 к.с., които са жертвани за по-ефективна икономия на гориво. По индивидуална заявка може да се поръча и версия с тристепенна автоматична скоростна кутия. В тази серия най-големите промени са в интериора: арматурното табло е напълно преработено, с по-ясни инструменти и светлини, седалките вече са по-удобни и ергономични, а тапицерията е цялостно обновена.
С идването на серия 4 през 1981 г. семейното купе променя името си, превръщайки се в Beta H.P. Executive, за да подчертае подобрените си спортни характеристики. Двулитровият двигател получава електронна система за впръскване, която му дава 122 к.с., като същевременно намалява разхода на гориво. Две години по-късно същият двигател започва да се оборудва с компресор, в резултат на което мощността е увеличена до 135 к.с.
През 1983 г., една година преди края на производството на Beta H.P. Executive, се появява най-мощната версия, която лесно се разпознава по черния заден спойлер и акронима 2.0 VX (съкращение от Volumex – или Volumetric compressor, който позволява на двулитровия агрегат с намалена до 7.5:1 степен на сгъстяване, да поддържа налягането на компресора). Опитът, натрупан с разработката на тази система, кара Lancia да избере двулитровия Volumex и за състезателната версия на същия автомобил. Така е създадена рали версия на Beta, наречена Lancia 037, която печели Световния рали шампионат, като остава единствения автомобил със задно задвижване в ерата на 4х4.
