Съвършеният никой
Lexus GS 300 се отличава с високо качество, комфорт и дълъг живот. Просто съвършеният автомобил… Но има ли душа?
Сигурно така изглежда съкровената мечта на всички чиновници с динамична кариера. След края на работния ден се качваш в луксозното си возило, запалваш двигателя с натискане на бутон, мощният V6 започва да бръмчи тихичко, а ти се наслаждаваш на звука на аудиосистемата с 14 високоговорителя. При това имаш невероятния късмет никога да не ти се налага да посещаваш сервиз освен за редовните проверки, а всичко изброено да ти струва по-малко от една Е-класа или „петица“. Автомобилът, който може да изпълни тази мечта, вече съществува и се нарича Lexus GS 300!
За първи път го чувате? Нищо чудно – моделът е непознат и за 94 % от германците… Това неведение се дължи на факта, че луксозната марка на Toyota и преди, и сега продава съвършени автомобили без ярко изразена собствена физиономия. Новото (вече трето!) поколение на GS 300 е създадено с намерението да промени това положение към по-добро. Моделът е малко по-дълъг, по-широк и с повече ръбове от своя предшественик. Японците наричат новата стилистична линия “L-Finesse”, което аз лично тълкувам като „автомобил, в който няма да ви е срам да се покажете, но никой няма да ви попита за Марката или модела“…
Вътрешното оформление на новия GS 300 също се люшка колебливо между високите технологии и стилистичните недоразумения. От едната страна са автоматично потъмняващите в зависимост от силата на попадащата върху тях светлина стъкла на контролните прибори, а от друга – дървените декоративни облицовки, греещи в ярките червени тонове на евтина боя за коса… Дори във версията с базово оборудване (което в Германия се предлага за 40 500 евро) автомобилът предлага предостатъчно лукс – на практика липсват само кожените тапицерии. Всичко тук функционира идеално, качеството на изпълнението отговаря на най-високите изисквания, а нетипичното шумолене може да се дължи единствено на костюма на водача…
При потегляне се чува дискретният глас на трилитровия двигател на GS. Новият V6 е по-мощен и по-икономичен от стария редови шестцилиндров мотор благодарение на системата за директно впръскване на горивото като шумът му не става натрапчив дори при форсиране. Новата шестстепенна автоматична трансмисия превключва нежно като въздишка, но при рязко ускорение (например при включване в магистрала) не би било зле слизането на по-ниска предавка да става по-бързо.
Казано накратко, новият модел си остава типичен Lexus – комфортен, сдържан, но никога отявлено динамичен. Работата на кормилната уредба е лека, в унисон с американските вкусове и не става достатъчно директна дори при включване на спортния режим, който се предлага при по-мощния вариант GS 430. Въпросната топверсия с двигател V8 (струва от 55 600 евро нагоре в Германия) разполага серийно (!) дори с активна кормилна уредба, която при опасност от загуба на контрол получава сигнал от последното поколение на системата ESP и самостоятелно коригира ъгъла на завиване.
Най-големият недостатък на този автомобил определено не е в технологичното му ниво, във висотата на оборудването или в качеството на изпълнението. Става въпрос за друго. Всеки ще ви каже, че „петицата“ на BMW е спортна, че „шестицата“ на Audi е още по-спортна и че Е-класата на Mercedes е Mercedes… В същото време Lexus е „съвършеният Никой“, в който липсва душа, неповторима същност и гръбнак, на който да се опре съвършенството. В GS има просто прекалено много Toyota…



















