Дори скоростната кутия с два съединителя, която в повечето случаи не допада на колегите, получи по-високи оценки при този тестов автомобил. Да, тя не може да достигне комфорта при превключване на автоматична трансмисия с хидротрансформатор, но в комбинация със Старт/Стоп е „дори подходяща за градско движение“ според редактора Франк Розин. Какви бяха другите ни оплаквания? Такива имаше, естествено. Критики заслужи автоматиката на дългите светлини, чиито мудни реакции често предизвикваха досадни присветвания с фаровете на движещите се в насрещната посока автомобили. Разпознаването на пътни знаци също даваше съвети за ограниченията на скоростта, които можеха да застрашат свидетелството ми за правоуправление. Защото системата за съжаление понякога не можеше да се справи с указанията на знаците, разположени над пътното платно по магистралите. А при включване на максимална скорост чистачките понякога удряха в ръба на покрива. Тези критики не са маловажни, но остават на заден план през целия маратонски тест. Защото Passat се движеше и движеше в най-добрите традиции на „костенурката“ въпреки „претоварването“ с взискателна техника. И автомобилът посещаваше сервиза само за редовното обслужване.
Спирачките се нуждаеха от нови дискове и накладки едва след 90 000 километра, което е приемливо на фона на мощността и дори изненадващо за натоварването, на което бяха подложени. След 100 000 километра този Passat все още изглежда толкова добре, че след леко почистване на интериора може да мине и за нов автомобил. Редакторът Холгер Кархек го нарече „автомобил като добър приятел“. И също както се случва с добрите приятели – раздялата с тях е трудна. Поради това тестът беше удължен. И след като наскоро приключи тестът от 150 000 километра на един Golf Sportsvan, и този Passat ще бъде подложен на по-тежко изпитание на качеството. Все пак в днешно време се налага да погледнем особено критично качеството на VW. Или както се изрази редакторът Ян Хорн: „Това перфектно VW ме подтиква да търся косъма в супата.“ Очакваме с нетърпение какво ще се случи през следващите 50 000 км.
НЕПРИЯТНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ НИ НАПРАВИ САМО ЕДИН МАЛЪК МАРКУЧ
Почти съжалихме колегата Гюнтер Шиле (DEKRA). Passat го затруднява – няма за какво да мърмори. Огледът на горивните камери и клапаните с ендоскоп не показва никакви проблеми. Защитата срещу корозия също е безупречна – с изключение на лека повърхностна ръжда по задните амортисьори. Passat просто се представя много добре. Е да, капачката на резервоара стои леко накриво. А дренажният маркуч, по който трябва да се оттича водата от „скривалището“ на камерата за обратно виждане под емблемата на VW, се е откачил на мястото, където преминава през задния капак. Този проблем вече ни е познат и от Golf Sportsvan. Във VW също знаят за него.
Извод
КАЧЕСТВОТО НА VW ОТНОВО Е НА ВИСОКО НИВО! В миналото това невинаги беше така, като причината бе оптимизацията на разходите. Сега продължителният тест на AUTO BILD показва, че
VW отново се движи в правилна посока: първо Golf Sportsvan, а сега и Passat: и двата прекалено добри, за да бъдат разглобени след 100 000 километра. Продължаваме още 50 000 километра.






















