Такива са правилата, но те в никакъв случай не граничат с истерията на германските чиновници, които навремето отказват регистрация на Citroën, тъй като имало опасност да се запали. Глупости, пластмасата се топи! Така Méhari си остава екзотика в Германия и се превръща в хипи в провинцията, на Ибиса, дори в Париж, където обикаля около Айфеловата кула.
Няма подглавници, нито достатъчно висока облегалка: в Méhari всеки изглежда като великан
Не е за вярване, че французите решават да съборят своя отличителен знак, построен през 1889 г., само десетилетие след това. Ние гледаме нагоре към безкрайното небе от задната седалка на Méhari. „Моделът е доста по-открит в сравнение с 2CV – казва Филип, – затова ми харесва повече.“ С хъркане включва на втора предавка със скоростния лост а ла дръжка на револвер – дори и собственикът на тази кола не може да се справи прецизно със задачата. Типично за 2CV. Отпред трака 2-цилиндровият боксерен двигател, който звучи като декларация за мир на колела. На какво са способни тези 29 к.с.? Модерните автомобили дават път на този модел с дължина от 3,5 метра – по-скоро от съчувствие, а минувачите се усмихват.С благодарност се наслаждаваме на мекото окачване, улиците на Париж не са в толкова добро състояние и толкова красиви, колкото сградите.
Пластмасовата каросерия е избледняла – изглежда доста шармантно
„Париж е един музей“, разказва Филип, за всеки музеен експонат той има подходяща история. Новата руска църква е подарък от Путин – или пък е „храм“ на тайните служби? Под моста „Бир-Хакайм“ започва филмът „Последно танго в Париж“. Най-доброто превозно средство за обиколката на Париж е Méhari-то на Филип, което събира погледите на минувачите. Малкият Citroën се е превърнал в музеен експонат. През 1987 г. приключва производството на модела – след 145 000 екземпляра. Въпреки че числото не е съвсем коректно. И до днес специалисти като Марио Малцкорн (www.mm-mehari.de) правят нови автомобили от резервни части на модела. Това също е чаровно, но не е толкова оригинално, колкото автомобила на Филип от първата серия през 1969 г., която в добро състояние струва около 30 000 лв. След прекарани два часа под открито небе в Méhari главите ни болят – или пък сме изгорели от слънцето? Слизаме отново на площад „Конкорд“. Прибираме се в хотела с метрото. Колко скучно! На следващата сутрин на авеню „Клебер“ виждаме бежово Méhari. Това може да е само… следва клаксон, ние махаме. Филип също ни маха. Единственото Méhari в Париж. Au revoir.
По-точно казано Méhari използва техниката на „благородния 2CV“ Dyane; познава се по фаровете
