За капак на всичко веднъж двигателят изобщо не иска да запали. Бутайки колата и мокър до кости в дъжда, той достига завода на Fiat „Мирафиори“ в Торино, родината на Cinquecento. Започва една сервизна одисея с щастлив край. В края на краищата Марко достига своята цел и сега му предстои технически преглед и смяна на сицилианския регистрационен номер с германски. От ремонтите е обеднял с 10 000 лв. – без да включваме разходите по пътуването. Но пък Dolce Vita извън клишетата му е донесъл безценно богатство. Марко се научава да цени бавния и обикновен живот. И е донесъл със себе си италианската култура в Германия. „Вече ми е на сърцето. Дали направих услуга на страната, след като докарах след над 50 години автомобила в студения Хамбург?“, пита се той. И стига до извода, че това е все пак отдаване на почит към страната, щеше да получи добри отзиви от хората там. „Автомобилът ти ухае на Италия“, казва му специализираният в ремонти на 500 доверен механик.
Самият Марко предпочита миризмата на двигател пред тази на модерна пластмаса. Във вътрешното пространство висят чили, лавандула и ухаещи подправки. Може би обаче се усеща и миризмата на миналото на Gardiniera, на праскови, вино и маслини, които са транспортирани в продължение на десетилетия в автомобила. За кой автомобилен момент в Италия си спомня най-отчетливо Марко? „С Cinquecento в планините, например в Абруци, да се спускаш по инерция на празен ход. И да се радваш на тишината при движение.“ Така сами ще усетите копнежа по Италия.
