По времето на СССР интересът към дизеловите двигатели за леки автомобили в страната е незначителен, тъй като тогавашната цена на бензина обезсмисля икономическата целесъобразност от такива ненужни експерименти. През 1980 г. обаче става ясно, че съветското автомобилостроене не може без дизелов двигател за леки автомобили. Затова е възложено на ВАЗ в кратки срокове да направи подобна разработка, като идеята е тези двигатели да се използват основно при „Нива“, както и в някои изпълнения на „Самара“, което би могло значително да подобри експортния потенциал на двата модела.
В бъдещия двигател, който е наречен ВАЗ-341, би трябвало да се използват възможно най-много серийни части. Например, цилиндровият блок е заимстван от двигателя на ВАЗ-2103, а коляновият вал – от „Нива“, като цялостната конструкция е подобна на дизеловите двигатели на Volkswagen от онова време. За разлика от германските си колеги обаче, съветските инженери не разполагат с подходящи системи за впръскване на гориво, и затова е използвано оригинално оборудване от Bosch. Въпреки положените усилия, процесът на разработка се проточва повече от предвиденото, и първият дизелов двигател ВАЗ-341 е готов едва през 1984 г. Въпреки своя работен обем от 1,45 л, той се оказва много слаб, и произвежда мощност от едва 53 к.с. при 4800 об/мин, която дори по тогавашните стандарти се смята за ниска.
В крайна сметка са направени само 20 прототипа ВАЗ-2105, оборудвани с двигател ВАЗ-341, с които са проведени държавни изпитания, като обозначението на автомобилите от опитната серия е променено на ВАЗ-21055.
През 1988 г. двигателите успешно преминават всички тестове. Междувременно обаче основният ресурс на ВАЗ е насочен към производство на „Самара“ и заводът не може да си позволи допълнителни финансови разходи за серийното производство на дизеловия двигател, в резултат на което проектът преустановен.
В средата на 90-те години заводът „Барнаултрансмаш“ в Барнаул, който произвежда корабни двигатели, проявява интерес към тази разработка, тъй като по същото време се нуждае от нови пазари на фона на намаляващото търсене на основните си продукти. В резултат на това през 1999 г. там започва серийното производство на дизелови двигатели ВАЗ-341, като готовите цилиндрови блокове и някои други други компоненти се доставят от ВАЗ. Двигателите се сглобяват на ръка и след това се изпращани обратно в Толиати за монтаж. Тъй като те са по-тежки от стандартните, се налага монтирането на подсилени пружини на предното окачване, както и допълнително усилване на спирачките. Междувременно разходът на гориво е редуциран до около 7 литра на 100 км, но некачествените бутала и цилиндров блок се превръщат в проблем, който така и не може да бъде разрешен ефективно. Впоследствие са направени някои подобрения, но това се оказва недостатъчно. Ниската надеждност, сравнително архаичната конструкция и високата цена правят двигателя трудно продаваем, и в крайна сметка са направени само около 6000 дизелови автомобила ВАЗ.
В тази връзка може да се припомни, че още през 1980 г. в България е създаден дизелов двигател за ВАЗ, базиран на 1,6-литровия агрегат на 2106. Той е монтиран на ВАЗ-21011 и е показан на Пловдивския панаир през септември 1981 г., където предизвиква голям интерес.
