Договорът за създаване на завод на Renault в Румъния е подписан през 1966 г. В резултат на това през следващите две години на север от нас е изградено най-голямото и модерно автомобилно предприятие в страната, което е пуснато в експлоатация през август 1968 г., а в средата на 80-те продукцията му вече възлиза на близо 100 000 автомобила годишно. Въпреки, че първият модел в заводската гама е Dacia 1100 (аналог на Renault 8, произвеждан от 1968 до 1971 г.), най-популярният фирмен образец е 1300, идентичен с особено новаторското за времето си Renault 12 и дебютирал едновременно с него през август 1969 г. Докато кариерата му във Франция приключва още през 1980 г., в Румъния продължава до юли 2004 г., като за този период са направени многобройни модификации, доработки, технически подобрения и стилистични промени, съпътствани с мащабно разнообразяване на фирмената гама.
Малко известен факт е, че в годините на най-плодотворно и интензивно сътрудничество между Dacia и Renault, в Румъния се сглобяват и още няколко модела, като универсалния Estafette и Renault 18. Монтажът на Estafette продължава от 1975 до 1978 г., като за този период са направени само 642 екземпляра, а в рамките на 1978 г. са направени и около 100 броя Renault 18, което според първоначалния план е трябвало да замени Dacia 1300. Впоследствие обаче лицензният договор с Renault, който изтича през 1979 г. не е подновен и така единственият фирмен модел през следващия четвърт век остава 1300. С едно изключение…
В края на 70-те години в много страни от соцлагера е взето решение за смяна на поостарелите официални автомобили на властта с по-нови и актуални модели. Така например в ГДР е доставено специално изпълнение на Volvo 264 Landaulet, по поръчка на Ерих Хонекер, а държавният глава на Полша Войчех Ярузелски заменя старите съветски лимузини с бронирано Peugeot 604. Автомобилните фабрики на двете страни нямат технически ресурс за изработката на такива представителни автомобили, което в пълна степен важи и за Румъния, но въпреки това тя решава да се справи сама с този въпрос. Тъй като Dacia 1300 не може да бъде използвана за подобни нужди, ръководството на страната договаря с Франция вноса на компоненти на Renault 20 (един от най-престижните фирмени модели по същото време), от които да се сглоби ограничена серия, предназначена за висшия държавен апарат.
Така в рамките на 1981 г. в монтажната база на Изследователския център на Dacia в Щефанещи е осъществен монтажа на около 200 луксозни лимузини, лансирани като Dacia 2000. Външно те се отличават по емблемата на Dacia върху радиаторната решетка и релефния надпис Dacia 2000 върху задния капак, но в техническо и стилистично отношение са напълно идентични с Renault 20. Съществуват три варианта – TX с 2.2-литров двигател от 115 к.с. и максимална скорост 177 км/ч, какъвто използва Николае Чаушеску, 2.0-литров TS (110 к.с., 170 км/ч) и най-масовото изпълнение TL с 1.6-литров двигател (96 к.с., 165 км/ч), с каквото са оборудвани структурите на „Секуритате“. Цветовата гама също е ограничена само до два цвята – черно и тъмно синьо.
Автомобилите от тази специална партида разполагат с тристепенна автоматична скоростна кутия, круиз контрол, електрически стъкла, централно заключване, предпазни колани за предните и задните седалки, радиокасетофон и климатик. Всички те са и със сервоуправление, нещо изключително рядко за трафика в румънската столица в началото на 80-те години.
Представеният автомобил е от колекцията на Овидиу Магуреану, клубен председател на Dacia Classic.
Извод
Dacia 2000 е автомобил, създаден в контекста на активната медийна пропаганда, на която се гради имиджа на Източния блок и неговата историческа стойност е свързана повече с политическото минало на Румъния, отколкото с нивото на нейната автоиндустрия.
