Производството на култови командирски автомобили е стара германска традиция, която води началото си отпреди близо един век. Тези специфични военни машини продължават да бъдат все така популярни и след края на Втората световна война, когато от двете страни на Берлинската стена продължават да се тиражират всевъзможни техни разновидности (разликата е, че в източната част те в повечето случаи са двутактови).
Играй за електрически скутер или ваучер за гориво на стойност 100 лева.
Свали приложението EKO Smile!
Когато за първи път се появява опитният образец на Wartburg 353-400, той автоматично е причислен към категорията на командирските коли, което обаче се оказва прибързано. Въпреки външните си сходства и опростената открита каросерия, боядисана в зелено, този автомобил не е военен и дори самият производител е принуден многокатно да го пояснява пред медиите и потенциалните клиенти.
Между 1969 и 1976 година са изработени общо девет такива автомобила – четири прототипа и пилотна серия от пет екземпляра. Те са базирани на стандартно шаси от Wartburg 353 и са предназначени основно за използване в строителството, селското и горското стопанство, а също така – за спорт и туризъм. Първите седем от тях, които са направени между 1969 и 1971 г., са с трицилиндров двутактов двигател на Wartburg 353 (чиято мощност е с 5 к.с. по-висока от стандартната), а останалите два, изработени през 1976 г., се задвижват от 1,4-литров двигател Renault. Въпреки че официално не е военен автомобил, този Wartburg също е обозначен с числото 4, както и командирските коли, произвеждани в ГДР през 50-те години, като Wartburg 311/4, 312/4 и IFA F 9/4.
Каросерията му е изработена почти изцяло от стъклопласт и до голяма степен се различава от тази на серийните модели на Wartburg 353– например мигачите, които са поставени отпред, модифицираната броня, решетката на радиатора и калниците. Задната част е изцяло видоизменена, добавен е и теглич. Поради специфичния дизайн на каросерията отпада необходимостта от задна врата или капак на багажника. Пътният просвет е увеличен до 205 милиметра.
През 1971 година, след провеждането на задължителните изпитания, е взето решение за преустановяване на проекта поради неговата безперспективност, като плановете за серийно производство са отхвърлени.
Един от оцелелите екземпляри на Wartburg 353-400, направен през 1971 г. днес може да се види в музея AWE в Айзенах. Той е бил използван като автомобил за лов от шефа на Държавна сигурност в ГДР Ерих Милке. В сравнение с останалите образци, този е със стандартно оформена предна част с оригинална радиаторна решетка и странични мигачи.
Wartburg 353-400 няма задвижване на четирите колела и поради това движението му в пресечена местност е ограничено – въпреки подвеждащия дизайн. Не е използван и за военни цели, независимо от многобройните публикации, в които се твърди обратното. В чисто технически план се открояват няколко специфични характеристики, като обратно отварящите се предни врати и разгъващият се под на товарния отсек, който може да се удължава. При всички изработени екземпляри, седалките са тапицирани с имитация на кожа, като задната седалка може да се демонтира напълно.
В крайна сметка основната причина за провала на този проект е липсата на ясно и конкретно предназначение на Wartburg 353-400, подплатено със съответните технически показатели. Последният опит от 1976 година, при който автомобилът е оборудван с двигател от Renault, с идеята да бъде продаван на Запад, също се оказва неуспешен.
