Към края на 60-те години Corona и Corolla вече се ползват с голяма популярност на световните пазари, но амбициите на Toyota са много по-големи. След като успява да спечели уважението на конкурентите чрез усърдие и упорита работа, японската фирма решава, че вече е време да добави и малко емоция към масовата конфекция. Така в края на 1970 година започва производството на първото истинско спортно купе на Toyota, наречено Celica. Това е първият автомобил на японската компания, който е проектиран отвън-навътре, тоест дизайнът и имиджът са от първостепенно значение, докато всичко останало е съобразено с тях. Напълно в духа на модните тенденции от онази епоха, профилът на Celica е оформен като силует от бутилка Coca-Cola, предният капак е дълъг и заострен, задният е къс, средните колони са премахнати, а цялата повърхност на каросерията се отличава с хармонично изваяни детайли, които обгръщат уютния интериор. Казано накратко, мисията на модела е да бъде спортен и стилен по надежден и ефективен начин. И всичко това, в комбинация с богат набор от части и компоненти, които са взаимозаменяеми с останалите модели на Toyota.
При проектирането на Celica е стриктно следван шаблонът, създаден от оригиналния Ford Mustang, но докато той споделя плаформата на стандартния седан Falcon, ходовата част на Celica до голяма степен е идентична с тази на Carina.
Основният пазар на новия спортен модел естествено са Съединените щати, където се предлагат само изпълнения, съобразени с местните изисквания. Американските версии се задвижват от 1,9-литров двигател, използван в Corona и Mark II, но с нов разпределителен вал, за да отговарят на стандартите за вредни емисии. С настройката, направена за новия разпределителен вал, е постигнато и леко увеличаване на конските сили, както и още 500 допълнителни оборота в минута.
Освен настройката на двигателя, са подобрени окачването и спирачките, взети от Corona. Листовите ресори отзад заменени със спирални пружини, а предното окачване е изцяло ново, тип МакФерсън с долни напречни рамена и стабилизираща щанга. Стандартните спирачки са основно променени, което допринася за чувствително съкращаване на спирачния път. Механичната 4-степенна скоростна кутия работи гладко и отзивчиво, което се утвърждава, като една от характерните черти на Toyota още в онези години. Що се отнася до интериора, той на практика включва всички отличителни белези на този тип автомобили. Таблото е богато оборудвано, прегледно и стилно оформено, интериорът е уютен и приятен за тези, които седят отпред, докато задните седалки са доста тесни, но и това в крайна сметка е част от духа на колата.
Не всичко в първата Celica обаче заслужава похвала. Както всеки изцяло нов модел, така и тя страда от някои производствени проблеми. Вратите тракат при затваряне, а двигателят е доста шумен, но не колкото диференциала, който според тогавашната преса е „най-шумният, който сме чували от години“. От управлението също има какво да се желае. Въпреки че колата се отличава с доста добри динамични показатели, тя все още не може да се мери с управлението на европейските конкуренти. И все пак първата Celica е едно наистина красиво малко купе, атрактивна кола, способна да даде незабравими спортни емоции.
