В началото на 60-те години в Полша стартира разработката на нов малък семеен автомобил, който да замени Syrena, като най-напред са направени три прототипа: Alfa (със задно задвижване), Beta и Delta (и двата с предно задвижване). През 1964 г. започва работа и по един изцяло нов модел, наречен Syrena 110, който трябва да влезе в производство през 1968 г. Основният приоритет в процеса на създаването му е поставен върху иновативната каросерия с компактен и практичен дизайн, чието проектиране е ръководено от Анджей Згличински.
Syrena 110 е един от първите автомобили в Източна Европа с каросерия хечбек с три врати, която видимо контрастира с тогавашните серийни модели на Syrena. Сред ключовите иновации са монококовата конструкция, и премахването на отделното шаси, като панелите на каросерията са интегрирани в обща структура с носещата рамка. По този начин напрежението се разпределя по-равномерно по цялата обвивка, вместо да се разчита на рамата, което потенциално води до по-добра стабилност и намаляване на теглото на автомобила. Има и отделна предна подрама, предназначена за силовия агрегат, която дава възможност на механиците да демонтират и свалят целия преден възел, включително двигателя и скоростната кутия, като едно цяло, което рационализира ремонта и поддръжката в среда с ограничени специализирани инструменти и недостиг на квалифицирана работна ръка.
Пътните тестове на прототипите потвърждават работоспособността на хечбека, разкривайки редица практически предимства по отношение на достъпността и структурната твърдост при динамични натоварвания (въпреки че данните показват незначително торсионно огъване в сравнение с традиционната рама). През 1965 и 1966 г. са изработени около 20 бройки, което позволява на инженерния екип да събере достатъчно емпирични показатели за управлението и издръжливостта.
Една от малкото допирни точки със серийния вариант е двутактовият 3-цилиндров двигател с работен обем 842 куб. см, като в бъдеще се е предвиждало той да бъде заменен с четиритактов. Окачването е независимо, със спирални пружини.
На пръв поглед всичко изглежда много обнадеждаващо, но ограниченията на централизираното икономическо планиране на комунистическа Полша през 60-те години обаче оказват доста негативно влияние върху автомобилния сектор. В резултат на това основният заводски капацитет е използван за масовото производство на архаичната Syrena 100, така че да се изпълнят квотите на поредния петилетен план. Така фокусът е поставен върху количеството, за сметка на иновативното развитие и научноизследователската дейност. Недостигът на материали, особено на стомана и прецизни инструменти, задълбочава тези проблеми, произтичащи от плановата икономика, която фаворизира тежката промишленост за сметка на потребителското производство.
В средата на 60-те години управляващите спират по-нататъшното развитие на Syrena 110, като официалните партийни директиви изтъкват необходимостта от моторизиране на населението чрез едросейрийно производство, а не чрез експериментални проекти, пренасочвайки инженерните и производствени мощности на завода към усвояването на лицензни модели.
Повечето екземпляри от опитната партида са продадени на частни лица и остават в употреба до 80-те години. До днес са оцелели най-малко два, единият от които е в Музея на моторизацията във Варшава.
