Когато в началото на 70-те години легендарният състезателен модел Renault 8 Gordini трябва да бъде заменен с нов, това се оказва трудна задача. Емблематичната „осмица“ се налага като особено сполучлив и успешен рали автомобил, който доказва в реални условия преимуществата на разположения отзад двигател, точно както по същото време прави и Alpine. С течение на времето обаче потенциалът на тази компановка започва да изчерпва своите възможности, което важи и за спортните и състезателни версии.
В началото на 70-те години френската фирма навлиза в новото десетилетие с изцяло нови идеи. Настъпва времето на предното предаване. Когато кариерата на R8 Gordini отива към своя край, Renault вижда достоен негов заместник в лицето на току-що дебютиралия седан Renault 12. Автомобилът е представен на през 1969 г. и първоначално се предлага в две версии, една от които е наречена Gordini. Тя се отличава с чувствително по-мощен двигател от Renault 16 TS (с изцяло алуминиев блок и работен обем 1565 куб.см), който развива мощност 125 к.с. при 6250 об/мин, както и с изключителната си механика – тунинговано окачване, два двойни карбуратора Weber, петстепенна предавателна кутия и комбинирани спирачки с вакуумен сервоусилвател (вентилирани дискове отпред и нормални отзад). Автомобилът, чиято максимална скорост надвишава 180 км/ч, изминава един километър със старт от място само за 32 секунди.
През 1970 г. Renault 12 става най-дискутираният автомобил в специализираната преса, а спортните коментатори му предричат бляскава кариера в европейския рали шампионат. Не след дълго обаче се оказва, че производството на новото Gordini се отлага за неопределено време, което се превръща в голямо разочарование за потенциалните клиенти и дилърите. Причините за това са комплексни, появяват се и най-различни слухове, но истината е, че Renault се изправя пред непредвидени технически трудности при адаптирането на предния двигател с предно предаване към такава висока мощност – оказва се, че автомобилът просто не е конструиран така, че да понесе подобно натоварване.
След спешното нанасяне на необходимите технически корекции, той е готов в своя окончателен вариант. Неговата официална премиера пред медиите е на 18 и 19 юли 1970 г. на пистата Castellet, на която по време на демонстративна гонка Renault 8 Gordini, така да се каже „предава щафетата“ на своя изцяло нов наследник пред ентусиазирана публика от над 10 000 зрители.
Първите участия на Renault 12 Gordini в реални надпревари са осъществени през 1971 г., но проблемите с предното предаване продължават да напомнят за себе си. При адаптирането си за състезания автомобилът претърпява някои технически промени, в резултат на които предната част става прекалено тежка. Това от своя страна се отразява негативно на мощността и динамиката като цяло. Предизвиканите от това допълнителни усложнения, като например повишения разход на гориво, пък оказват лошо влияние не само върху спортните изяви, но и върху имиджа на модела и респективно на самите продажби. След обнадеждаващия старт с 2225 продадени автомобила Renault 12 Gordini през 1971 г. следва рязък спад в търсенето на този модел. Производството е преустановено през 1974 г., като до тогава са изработени общо 5188 екземпляра.
Създаването на достоен наследник на Renault 8 Gordini (произведен в 11 607 екземпляра) се оказва много по-трудно отколкото изглежда. Това обаче в никакъв случай не означава, че Renault 12 Gordini е несполучлив състезателен автомобил. Неговият потенциал е доказан в редица надпревари в Европа и България. Този модел е пряко свързан с няколко забележителни постижения на родния автомобилен спорт. Точно с такъв автомобил през 1973 г. Йордан Топлодолски и Владимир Илиев стават първите рали шампиони на соцлагера. През същата година Илия Чубриков и Киро Киров стават фаворити на изключително трудното рали „Руска зима“, а през 1975 г. братя Чубрикови се класират на второ място в генералното класиране на d десетото (и последно) Балканско рали в Турция, отново със същия автомобил.
Представеният на снимките екземпляр е произведен през 1970 година. Ето какво разказва неговият настоящ собственик и реставратор Христо Бабачев: „Брат ми Петър го купува на старо през 1983 г. и го експлоатира до 1993 г. Малко след това купува оригинално Renault 12 Gordini, което вървеше в комплект и с доста резервни части. Кара го около година и поради проблеми с мотора реши да го продаде, за което сега съжалява. Аз по това време имах Dacia 1310, а и по магазините имаше резервни части. Така дойде решението да възстановя старото Renault 12, за да не отиде за отпадъци. По това време у мен още не се бе родила ретроидеята, макар че колите които карах дотогава бяха все върнати за втори живот от ръцете ми.
Реставрацията премина през няколко етапа. Първоначално през 1995 г. възстанових колата в оригиналния й вид, карах я няколко години, но поради наличието на някои специфични за спортния модел части, с които разполагах, а и заради това, че съм привърженик на автомобилния спорт, реших да я преработя като спортния вариант Gordini. Постепенно събрах почти всички уникални за модела части, разпилени в годините и пространството, а именно: спирачна система с четири дискови спирачки и предни вентилирани дискове, окачване с газови амортисьори и възможност да се регулира височината му, по-дебели стабилизиращи щанги, джанти, горивен резервоар, уреди, волан, кормилна рейка с 2,6 оборота от крайно ляво до крайно дясно положение, петстепенна предавателна кутия. Тръбната осигурителна клетка в купето съм изработил по снимки и спомени по оригиналния заводски модел.
Последният етап беше двигателят. Той не е направен с пълните си мощностни характеристики, но и целта ми не е била да се състезавам с него, а да го запазя като историческо наследство.
За съжаление, макар че се занимавах с фотография, не съм правил снимки от реставрацията на автомобила.“
