Вили Мартини (1925 – 2001) е германски механик, дизайнер, състезател и бизнесмен. Той става известен като тунинг майстор на състезателни автомобили, базирани на BMW 700, с които постига редица спортни успехи през 60-те години.
Той е първото дете в семейството на пощенския служител Михаел Мартини и съпругата му Маргарете. В ученическите си години в Аденау се увлича от авиацията и дори получава лиценз за пилот на планер още на 14-годишна възраст.
По време на войната Мартини работи като чирак в самолетната фабрика Heinkel в Ораниенбург, а когато става пълнолетен, е призован на служба във военновъздушните сили. След войната работи като водопроводчик в Щутгарт, а през 1951 г. се завръща в Аденау. Там е нает на работа от Ернст Луф, който произвежда известните по същото време спортни и състезателни автомобили с марката Veritas в бившите работилници на Auto Union на пистата Нюрбургринг (които се намират точно зад тогавашната трибуна).
Когато Veritas фалира за втори път през 1953 г., BMW купува съоръженията без да уволнява Луф и останалия персонал. Само година по-късно обаче баварската фирма решава да спре дейността си на Нюрбургринг, след което Мартини постъпва на работа във фабриката Hoffmann и за известно време участва в разработката на мотокупе, подобно на BMW Isetta. През следващите три години той работи в BMW в Мюнхен и полага майсторски изпит. След завръщането си в Аденау през 1958 г. създава собствена компания с автокъща и сервиз в помещенията бивша собственост на BMW на Нюрбургринг.
През 1959 г. Мартини подкрепя проекта Formula Junior на състезателния пилот Волфганг фон Трипс, който иска да улесни младите хора да навлязат в моторспорта с евтин автомобил. В началото на 60-те години вече е много запален по автомобилния спорт и решава да направи собствен пистов автомобил, базиран на BMW 700. Той най-напред увеличава мощността на двигателя от 40 до 52 к.с., преработва шасито и заменя стандартните прозорци с плексигласови, за допълнително олекотяване. Преработените по този начин автомобили се изявяват с голям успех на различни състезания, като в някои от случаите са управлявани от самия него, но също и Хубер Хане и други известни пилоти от онова време. Между другото, едно BMW 700 S, преработено от Мартини, печели в клас туристически автомобили до 700 куб. см в състезанието на 500 км на Нюрбургринг през 1961 г. и заема 16-то място в генералното класиране от общо 73 автомобила. След този успех той дори започва да предлага за продажба подготвени за състезания автомобили BMW 700 SC на цена 5850 марки и интересът към тях е голям (в наши дни цената на такъв автомобил би трябвало да възлиза на около 14 800 евро). Сред клиентите са Волфганг фон Трипс, който купува шест от тези коли за Scuderia Colonia (спортен тим, основан в Кьолн през 1960 г.), както и петкратният световен шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо, който също купува от Мартини шест такива автомобила за своите аржентински пилоти.
На състезанието на 1000 км на Нюрбургринг през 1963 г. стартират три прототипа Martini-BMW с пластмасови каросерии, проектирани и изработени от Вили Мартини в сътрудничество с Клеменс Аренд (специалист по пластмасови конструкции) и Ото Бецнер, като идеята е да бъде произведена малка серия. В края на същата година е завършен още един прототип със стилистично преработена каросерия, който е високо оценен от специализираната преса. През следващата година са направени още няколко екземпляра, но до серийно производство така и не се стига. Два от първите прототипи се изявяват успешно в някои регионални състезания през първата половина на 60-те години, включително и в надпреварата на 1000 км на Нюрбургринг.
След като BMW спира производството на модела 700, Мартини се насочва към други марки, но основната дейност на неговата фирма още дълго продължава да бъде свързана със спортната преработка на някои от по-големите модели на BMW.
