Преди малко повече от 30 години Opel представя концептуалния градски автомобил на бъдещето, наречен Maxx. Това се случва на автомобилното изложение в Женева през 1995 г., повече от три години преди дебюта на Smart Fortwo (но и година след като Daimler и Swatch вече са показали своите прототипи за микро-компактен автомобил).
Въпреки скромните си външни размери, Opel Maxx предлага изненадващо просторно вътрешно пространство: при варианта с две места обемът на багажното отделение е почти същият, като този на тогавашната Astra. Задната седалка позволява превозването на четирима души, макар и без място за багаж. Трябва да се отбележи, че Opel Maxx предлага много повече от практично разпределение на пространството.
Вместо от стоманени панели, каросерията е изработена от екструдиран алуминий, което позволява на завода лесно да произвежда елементи с различна форма и размери. Секциите са заварени една към друга, за да образуват частично открита клетка, която е интегрирана както във външния, така и в интериорния дизайн. По-важното е, че тя служи като основа за модулна конструкция – нещо, което днес се приема за даденост.
Модулната конструкция е ключов елемент от концептуалния замисъл на Maxx и предшественик на съвременните гъвкави автомобилни платформи. Благодарение на това върху една и съща основа могат да се реализират различни типове каросерии, включително кабриолет, пикап, всъдеход, ван и дори такси. Освен това клиентите имат възможност да променят външния вид и оборудването в купето, дори след като вече са получили автомобила. Тъй като става дума за изключително малък и лек автомобил (с тегло от едва 650 кг), въпросът за безопасността е третиран много отговорно. Освен алуминиевата структура, обгръщаща задната част и осигуряваща деформируема зона отпред, Maxx разполага с въздушна възглавница за водача и антиблокираща система (ABS).
Съществената разлика между Opel Maxx и появилия се по-късно Smart Fortwo се състои в това, че първият е с предно предаване и предно разположен двигател, докато вторият залага на конфигурация със заден двигател и задно предаване. В крайна сметка задвижващият агрегат е единственият елемент от Maxx, който влиза в серийно производство. Така Opel става първият европейски автомобилен производител, разработил модерен трицилиндров двигател за масова употреба. Той е с работен обем 1,0 литър, разполага с два горни разпределителни вала и по четири клапана на цилиндър, както и с оптимално съотношение между диаметъра на цилиндъра и хода на буталото. Развива мощност от 50 к.с. при 5000 об./мин и въртящ момент от 90 Нм при едва 2500 об./мин, и е съчетан с петстепенна секвенциална автоматична трансмисия. Това не е никак лошо за автомобил с подобно тегло и му осигурява прилични динамични характеристики: ускорение от 0 до 100 км/ч за 12,1 секунди и максимална скорост от 151 км/ч. По-важното е, че 1,0-литровият двигател изразходва едва 3,9 л бензин на 100 км при постоянна скорост от 90 км/ч.
Според официалната версия Maxx не достига до серийно производство, защото алуминиевата пространствена рама и сложните технологии го правят прекалено скъп.
Но може би истинската причина за анулирането на този перспективен проект, е просто липсата на далновидност от страна на тогавашния собственик на Opel – General Motors.
