Ford Model Т, известен още като Tin Lizzie (“ламаринената Лизи”) и Flivver (“таратайката”) ще остане в историята като най-масовия автомобил, произвеждан в предвоенната епоха. Той е и първият автомобил, произвеждан на конвейер, както и първият автомобил в света, който става достъпен за масовия потребител от средната класа.
Проектирането му започва в късната есен на 1906 година на третия етаж във фирмената сграда на Ford на „Пикет авеню“ в едно малко помещение със строго ограничен достъп за външни лица (и достатъчно голяма врата, през която да може да влезе и излезе лек автомобил). Разработката на основните компоненти от конструкцията на Model Т протича много бързо, като инженерният екип често работи до късно вечерта. Въз основа на серия груби скици, направени с тебешир върху черна дъска, се изработват дървени модели и матрици на всички детайли, които Хенри Форд може да разгледа, да обсъди с екипа си и в крайна сметка да одобри изработката на тези, които ще бъдат използвани при прототипа.
Първият образец на серийния Ford Т е представен официално на 12 август 1908 г. Производството на модела започва в края на септември същата година и приключва близо две десетилетия по-късно – на 26 май 1927 г.
Model T се задвижва от редови, 4-цилиндров двигател с обем 2,9 литра (177 куб. инча) със стоящи клапани, благодарение на който автомобилът (в зависимост от вида и теглото на каросерията) може да развие между 64 и 72 км/ч при максимална мощност 20 к.с. Скоростната кутия е планетарна с две предни и една задна предавка. Това е първият в света сериен автомобилен двигател с демонтируема глава, което значително улеснява неговата експлоатация. Разходът на бензин варира между 11 и 18,7 литра на 100 километра, което за времето си е много добър резултат. Освен с бензин двигателят работи еднакво добре с керосин и етанол. Резервоарът с обем 38 литра (10 американски галона) е поставен под предната седалка и така горивото се подава на самотек. Това обаче, се оказва сериозен недостатък, тъй като при изкачване на по-стръмни наклони, то не може да достигне до двигателя и затова често се налага придвижването по такива пътища да става на заден ход. Системата за охлаждане е термосифонна, без помпа.
След лансирането на първите модели с електрически фарове през 1915 г. магнетото е преработено, така че да дава достатъчно ток за тях и за клаксона. С оглед на максималното опростяване на модела и поддържане на ниска себестойност, това примитивно запалване остава в употреба, дори и след поставянето на генератор и акумулатор.
Повечето версии на Model Т, продавани след 1919 г. са оборудвани с електрически стартер, който се управлява чрез малък бутон, инсталиран на пода пред шофьора.
Първата серия от няколкостотин бройки разполага с водна помпа, която впоследствие е премахната, за сметка на по-евтината и надеждна термосифонна система.
Автомобилът разполага с три педала, които обаче не са позиционирани в обичайната конфигурация. Левият е за подаване на газ, а десният е за спирачката, но липсва съединител. На негово място в средата е поставен педалът, с който се управлява задната предавка. Ролята на съединител играе един от вертикалните странични лостове, монтирани до лявата ръка на водача, чието използване е свързано с доста трудна, деликатна, а понякога и опасна работа, тъй като неправилното боравене предизвиква внезапно потегляне. При тази ситуация рязкото отхвръкване на лоста в обратна посока понякога води и до нараняване.
Още в годините преди Първата световна война автомобилите и камионите от серията “Т” добиват огромна популярност в САЩ. Освен с характерните си технически решения, легендарният продукт на Хенри Форд се отличава и с това, че е боядисван в черно. В действителност обаче, “черните” серии на модела са лансирани само в периода 1914 – 1925 г. Между 1908 и 1913 и от 1926 до 1927 г. се предлагат различни цветове, като жълто, синьо, червено и зелено. Основната причина за това унифициране е свързана с преминаването към пълен цикъл на конвейерно производство и чувствително съкращаване на работния процес. Затова е предпочетена и черната боя, тъй като тя е една от най-евтините и съхне по-бързо от останалите, а това от своя страна допринася за много по-висока ефективност.
През 1916 г. цената на Model T е намалена на 360 долара, като по същото време един работник във Ford Motor Company може да си купи такъв автомобил само срещу четири месечни заплати.
Малко известен факт е, че двигателите на Ford Т продължават да се произвеждат чак до лятото на 1941 г. и намират многостранно приложение в различни сфери на икономиката и стопанството, използвани са и от много ентусиасти, състезатели и конструктори на хот-род автомобили. Тяхната феноменална издръжливост ги прави на практика вечни и не е чудно, че много от тях продължават да се използват дори и днес, повече от век след като са били направени.
