Когато навлиза на международния пазар през 60-те години на миналия век, Nissan все още е сравнително малък производител, чиято гама не изпъква с нищо особено. Тогавашният представител на Nissan в САЩ Ютака Катаяма обаче осъзнава колко е важно създаването на имиджов спортен автомобил, който може да бъде от голяма полза за международния авторитет на фирмата. Единственият подобен модел, предлаган дотогава, е Fairlady, който се радва на известен пазарен успех, но може да се конкурира само с компактните английски и италиански роудстъри. Така възниква идеята за създаването на изцяло нова линия GT автомобили, които да бъдат стилни, иновативни и бързи, но и сравнително достъпни, чрез използването на взаимозаменяеми части от други по-масови модели на Nissan.
От ключово значение за успеха на тази програма е и инженерният опит в разработката на мощни спортни двигатели на фирмата Prince Motor Company. През 1966 г. тя става собственост на Nissan, а нейният модел Prince Skyline се превръща в база за създаването на най-мощния спортен Nissan Skyline GT-R през 1969 г. През октомври същата година е представено и първото чистокръвно спортно купе на Nissan, проектирано от фирмения дизайнер Йошихико Мацуо, с което е поставено началото на легендарната серия Z.
В тази връзка трябва да се уточни, че основната част от леките автомобили на фирмата се продават в чужбина под търговската марка Datsun, която едва в началото на 80-те години е напълно заменена от Nissan в цялата фирмена гама. Ето защо и новото спортно купе GT от серия Z, представено в края на 60-те години, първоначално е известно навсякъде само като Datsun.
Интересно е да се отбележи, че още през първата моделна година се предлагат специфични версии за японския и американския пазар. Докато японското изпълнение разполага с редови шестцилиндров двигател L20A с работен обем 2.0 литра и мощност 130 к.с. (97 кВт), то американският Datsun 240Z е оборудван с 2,4-литров двигател L24 с двойни карбуратори Hitachi SU, в резултат на което мощността е увеличена до 151 к.с. (113 кВт). Третият вариант на серия Z от началото на 70-те години, обозначен като Z432 (PS30), разполага с по-мощна версия на 2-литровия двигател S20, използван при Nissan Skyline GT-R.
През 1974 г. работният обем е увеличен до 2,6 литра, с което и названието на новия модел е променено на 260Z. Интересна особеност в неговата конструкция е, че при част от изпълненията, базата е удължена с 30 см, което дава възможност за монтирането на две напълно функционални задни седалки. Максималната мощност нараства до 154 к.с. (115 кВт) при японските и повечето експортни версии, докато за американския пазар тя е намалена до 139 к.с. (104 кВт) с монтирането на нови разпределителни валове и карбуратори, както и чрез понижаване на степента на сгъстяване, съобразени с новите разпоредби за допустимото ниво на вредни емисии в САЩ.
През 1975 г. специално за американския пазар е създаден 2,8-литровият вариант 280Z, като основната промяна е свързана с въвеждането на инжекционна система за впръскване на гориво от Bosch, която заменя предишните карбуратори SU. Това води до вдигане на мощността до 170 к.с. (127 кВт), което компенсира увеличеното тегло от добавените луксозни функции и уголемените брони, отговарящи на федералните разпоредби за безопасност на САЩ. Останалите пазари по света получават аналогичен модел едва към края на 1978 г. в лицето на Datsun 280ZX.
