В средата на 60-те години България не е единствената комунистическа държава, която развива промишлени взаимоотношения с Renault. По това време почти всички източноевропейски страни имат някакво ползотворно взаимодействие с елитния френски производител в най-различни индустриални сфери. За разлика от нас обаче, те се отнасят към тази възможност много по-отговорно и извличат максимални ползи в дългосрочен план. Румъния подписва договор за производство на Renault през лятото на 1966 г., едновременно с България, но първите румънски аналози на Renault 8, наречени Dacia 1100, са представени цели две години по-късно. И главната причина за това е, че те излизат от голям модерно оборудван завод, с капацитет от няколко десетки хиляди автомобила годишно, който работи на затворен цикъл. Там адаптивният период, свързан с монтажа на полуготови комплекти приключва сравнително бързо, докато при нас никога не надхвърля тази фаза…
Предисторията на Dacia започва малко по-рано от тази на „Булгаррено“. През 1965 г., скоро след като е избран за държавен глава на Румъния, Николае Чаушеску предприема редица реформи във всички сектори на икономиката и индустрията. В този контекст е приета и програма за максимално бързо усвояване на едросерийното производство на леки автомобили, с които да се покрие голяма част от недостига на вътрешния пазар. В тази връзка още същата година са изпратени запитвания до някои от най-големите западноевропейски компании, като Alfa Romeo, Fiat, Morris, Peugeot и Renault, като най-изгодна във всяко отношение (както и в нашия случай), се оказва офертата на Renault. В нея се предлага и изключителната възможност за усвояване на изцяло новия и много модерен за времето си седан с предно предаване Renault 12, чието производство трябва да започне едновременно в Румъния и Франция през 1969 г.
Рамковият договор между румънската държава и Régie Nationale des Usines Renault, подписан в Букурещ на 6 септември 1966 г., е за срок от 10 години, и предвижда временното производство на друг модел от гамата на френския производител до пускането на пазара на Renault 12. Първоначално се е обсъждала възможността за монтаж на Renault 16, който очевидно е бил предпочитан от румънска страна, но окончателното решение е взето в полза на Renault 8 Major, чиято цена е много по-достъпна. Новата марка е наречена Dacia, на името на римското название на територията на съвременна Румъния, а моделът е с цифрово обозначение 1100, заради работния обем на двигателя от 1108 куб. см. На 16 септември 1966 г. е решено фабриката да бъде изградена срещу завода за авточасти край село Колибаш в покрайнините на град Питещ, като за целта са използвани авиационни хангари, построени през 1943 г. Строителството започва в първите дни на 1967 г. с помощта на Renault, а година и половина по-късно, на 1 юли 1968 г., започват работа първите 217 служители на завода. Първите предсерийни образци слизат от монтажната линия на 3 август 1968 г.
Dacia 1100 е първият масово произвеждан лек автомобил в Румъния, като между 1968 и 1971 г. от него с направени общо 37.546 броя.
