Могат ли китайски електрически автомобили като BYD Seal да представляват заплаха за доказаните марки автомобили? AUTO BILD тества седана със задвижване на четирите колела – или китайската Tesla Model 3
Минувачите в града ни заглеждат на всеки ъгъл, където се появим с електрическия BYD Seal. Особено ако сме избрали изкуствено генерирания азиатски звук тип „клинг-кланг“, който напомня на детска играчка за приспиване. Проектираният от бившия дизайнер на Audi Волфганг Егер Seal се придържа към сдържаните форми и като цяло радва окото.
Тук изобщо не говорим за евтин продукт: автомобилът струва над 106.000 лева. Но това е нещо като „ол инклузив“ оферта – получавате всички екстри заедно със задвижване на четирите колела, дори синият металик на тестовата машина от снимките е сериен. Отвътре седанът предлага щедро място за коленете, но височината от 1,46 метра ограничава пространството нагоре. Широчината на седалките също е достатъчна за европейците, единствено по-високите пасажери от Стария континент биха имали нужда от седалки с по-дълга долна част.
Когато се качвате отзад, ще трябва доста да се наведете заради линията на покрива като при купе. Но след като се качи, ще установите, че задната част изглежда невероятно ефирна благодарение на огромния и ефективно защитен от ултравиолетовите лъчи стъклен покрив. Отзад няма да седите прекалено ниско и ще разчитате на добра опора за краката. Единствено подглавниците ще ви притискат. А пътниците отзад могат да плъзнат краката си под предната седалка само когато тя е поставена във високо положение.
BYD не се характеризира с особена гъвкавост: при сгъната облегалка в багажника остава стъпало, няма надлъжно регулиране на задната седалка, нито пък капак.
Разпознаване на реч почти на нивото на Mercedes
Seal е по-конвенционален от Tesla по отношение на интериора: с по-традиционен кокпит, както и с бутон за стартиране и с лостче за чистачките. Но отоплението/климатизацията ни принуждава да влезем в централното меню, където управлението им не е много опростено. В началото може да се объркате – особено заради липсата на възможност за контрол на духалките.
Ориентацията на централния дисплей може да бъде сменена от пейзаж на портрет, което е удобно за маршрути север-юг. Климатикът може да пречиства и йонизира въздуха. Гласовото разпознаване функционира много интелигентно, може да управлява прозорците, климатика, както и да дава информация за налягането на гумите, но не и за оставащия до следващото сервизиране пробег. Като цяло автомобилът е up to date почти на нивото на Mercedes!
Но системата за разпознаване на пътните знаци прави впечатление на леко объркана; информацията за ограничението на скоростта на head-up дисплея и на централния дисплей често се различава. Изключването на предупредителния звуков сигнал при „превишена скорост“ изисква да преминете през четири стъпки в менюто. Системата за предупреждение при напускане на лентата също ви приканва да я изключите, тъй като прави корекции с кормилното управление, напомнящи действията на начинаещ водач.
Уредите заслепяват
Като цяло приятната навигационна система има склонност да избягва магистралите без да сте го искали. Планирането на зареждането също не е толкова добро, колкото при Volvo например. Отчасти то става с намесата на водача, но към търсенето на станция можете да приложите филтрира, което може да се окаже полезно. Seal показва картата на навигацията само на централния екран, но не и в кокпита или на Head-up дисплея. За съжаление, всички повърхности се отразяват като при по-старите корейски модели: нашият фотограф, който всъщност хареса BYD-а, се скъса да ругае по време на снимките.
Oкачването не оставя място за критики
„Хардуерът“ е на високо ниво: Seal спира добре и почти без фединг. При завой задницата тръгва към дрифт точно преди толерантната ESP фино да я „скастри“. Окачването хем е настроено достатъчно умело, за да дава на водача информация за случващото се автомобила, хем „изглажда“ фино неравностите – с типичен за лимузина къс ход.
Автомобилът се справя добре и с дълги вълни по асфалта, не се разлюлява твърде много, окачването никога не „пробива“, а колелата винаги остават в контакт със земята. Само късите „удари“ при бавно каране сякаш са малко натрапчиви – тогава реакциите на Seal са направо „дървени“. Както и при много други електромобили, воланът прави впечатление на твърде лек – но въпреки това управляемостта е на ниво.
Продължете на следващата страница
