Бижуто на Битер изглежда спортно. Но не изнервя с прекалена твърдост на окачването. Не случайност, а по-скоро добре направена сметка е фактът, че Битер остава почти изцяло запазва серийния модел. Така всеки сервиз на Opel може да се грижи за поддръжката на Bitter Insignia. Така стояха нещата и при CD Coupe-то от 70-те години.
„Красив автомобил”, хвали Bitter собственикът на заведение за бързо хранене Раймунд Остендорп при спирането ни набързо в Профи Грил в Бохум. Преди мъжът е работил в първокласен ресторант, преди да реши да направи промяна и да се завърне към родното „огнище”. Един минувач говори за тунинг по каталог и иска да разбере, откъде са купени частите. Битер се ядосва. Не всеки разбира идеята на автомобилите му.
В Рурската област може да е и толкова зелено: между рудници, металургични заводи и кокс-пещи в Дортмунд могат да бъдат открити прекрасни завои насред гората
Логото на Bitter: Insignia го носи като знак за по-висок ранг
Каква кариера само! През 1953 г. Ерих Битер става професионалист, участва в ралита, внася облекло за автомобилни състезатели, продава NSU, Abarth, Saab, Volvo. През 1971 г. поставя техниката на Opel Admiral на Intermeccanica Indra. Провал. Нещата се развиват по-добре с V8 проекта, който е реализиран между 73-та и 79-та с Coupe-то Diplomat (CD, 396 бройки). Още по-успешно е Coupe-то на Senator SC (близо 600 бройки). До 1987 г. са създадени 30 кабриолета и 4 модела с четири врати. Първоначално редовият 6-цилиндров мотор на Opel е със 180 к.с., а по-късно с 3,9-литров двигател с 210 к.с. Опитите с Rallye GT на базата на Manta, деривати на Omega за Isuzu/Amerika и радиалния Tasco (V8 от Corvette) не успяват. Битер обаче не губи надежда. През 2008 г. привлича вниманието с расовия модел Vero Sport. V8 техниката с 435 к.с. е произведена от австралийската дъщерна фирма на GM Holden. 
Разбира се запаленият инженер би искал да произведе собствена кола. До 80-те години легендарните му Coupe-та CD и SC с V8 и редови 6-цилиндрови агрегати на Opel са част от елита на спортните автомобили. Битер постоянно прави опити с атрактивни модели, за последно с Vero на базата на Holden Calais.
„Днес обаче не си струва”, казва Битер. Несигурното положение с доставката на части за американски и австралийски модели го плаши. Не му остава нищо друго, освен да се захване с Insignia. „За съжаление вече няма нито Senator, нито Diplomat”. Не е единственият, който съжалява за това.
Как се стигна до толкова бързото потъване на марката със светкавица в емблемата? Може би заради това: пред завода на Opel в Бохум членовете на профсъюзите товарят жълти плакати в своите автомобили. „Отиваме в Берлин. Ще демонстрираме за държавна помощ”, казва един от тях и потегля. С Honda Accord. Ужас.
Разбира се, не всеки притежава толкова смелост и стремеж към действие, като Ерих Битер. Както и оптимизъм: за облагородената Insignia той иска 65 000 евро, с което се цели в клиентела, която смята BMW 5-а серия за прекалено обикновена. Дали обаче тези хора наистина съществуват? Възможно е. Вероятно в Рурската област.
В Дуисбург или Дортмунд – навсякъде, където се появи екзотичният бял автомобил, погледите са приковани. Засега обаче Битер няма сигурни поръчки. За да не остане тестовият автомобил уникат, Битер се надява да пласира 50-60 бройки на дилъри на Opel. Освен това иска да качи на спасителната лодка шефовете от Рюселсхайм. Дали обаче те ще искат да се качат? „Тогава това ще бъде последният модел Bitter”, казва той. Би било наистина жалко.
