ТОЗИ РЪБЕСТ КОРЕЙСКИ автомобил не се побира в никое от обичайните автомобилни чекмеджета. Той не е ретро модел като MINI, а оригинал, създаден от изключителния дизайнер Петер Шрайер, чието дело е и първото Audi TT. Той не е SUV, не е и комби. И най-важното: не е скучен автомобил. Това включва ръбестата му форма, детайлите по каросерията с визия на SUV и най-често ярките цветове. Soul е истински магнит за погледите. И е много приятен за шофиране.
Въпрос на вкус, но не може да се отрече, че в цвят „жълта горчица“ Soul има много ярка визия
Дизеловият двигател с мощност 128 к.с. работи тихо, изискано и е доста икономичен. При продължителния тест с висок дял бързо шофиране по магистрали средният разход на Soul бе 7,2 литра дизелово гориво, по тестовата отсечка на AUTO BILD средният разход в края на теста бе 6 литра. 1.6 CRDi доставя истинско удоволствие между 1500 и 3000 об./мин. Спокойните водачи включват на шеста предавка над 80 км/ч и си спестяват честото посягане към скоростния лост. Soul се движи тихо и уверено с 260 Нм – и на този спокоен характер на задвижването би подхождало едно по-комфортно окачване. При ниво на оборудване ЕX със серийни 18-цолови джанти то реагира грубо и повечето водачи го оценяват като прекалено твърдо.
Само котвата е корозирала силно. Каросерията на Soul е защитена добре
Но стегнатите настройки на окачването не означават, че това е автомобил със спортно поведение на пътя. Най-важен принос за това има неинформативното синтетично кормилно управление. Както отбеляза в бордния дневник колегата и състезателен пилот любител Марио Пукшеч: „Кормилното управление е безчувствено и реагира дифузно. Дори и при положителни температури в режимите
Normal и Comfort имате чувството, че пътят е заледен. Най-добре е да шофирате в Sport.“ И докато впечатляващият външен дизайн се харесваше на почти всички, то редакторът Хенинг Хинце критикува един необичаен детайл в интериора: „Изключително смущаващо: пъстрото пулсиране на рамките на високоговорителите във вратите в ритъма на музиката.“
Честа критична забележка към мултимедийната система: след повторно стартиране системата не възпроизвежда последния аудиоизточник, а той трябва да бъде избиран отново
Но това е единственият детайл (който може да се изключи) в иначе конвенционално оформения интериор, който прави впечатление. Типично за Kia: безпроблемното логично управление. Много похвали получи разточителното предлагане на място на предните и задните седалки, четирима възрастни седят удобно и се наслаждават на простор. Редакторът Бенджамин Герс дори сподели, че заради формата на кутия „изпитвам усещане като във VW Bulli“. Много похвали получиха и удобните предни седалки. Безупречна бе и позицията на седене. Но багажникът е малък и тесен: неговата вместимост е смехотворните 238 литра, като под пода му е скрито огромно отделение за вещи, разделено от поставка от стиропор. Без нея вместимостта се увеличава до 354 литра, или до нивото на Golf, но преди това трябва да повдигнете багажа над високия товарен ръб.
Модерен дизайн на исторически фон: дръзкият Soul пред Шпайхерщад в Хамбург
Въпреки всичко обаче мястото в багажника не е достатъчно за детска количка. За семействата не е подходяща и трудно почистващата се тапицерия по пода. Ами ако се наложи да изчистите с прахосмукачка кучешки косми? Това е истинско предизвикателство! За съжаление формата на кутия не означава, че видимостта назад е добра – задните колони са прекалено масивни, а прозорците са малки. Серийната при EX камера за обратно виждане помага само при хубаво време или когато е почистена скоро. Дори и при сухо време през зимата тя не осигурява използваемо изображение, а при дъжд се вижда само размазан акварел. Сензорът за дъжд и асистентът за дългите светлини също не работеха коректно. При силен дъжд и тъмно небе късите светлини не се включваха, трябва да го направите ръчно. Асистентът за дългите светлини превключваше надеждно на къси, но след това му отнемаше много дълго време, докато включи дългите светлини. И тук се налага да се намесвате ръчно.
Ярък отвън, делови отвътре: интериорът е оформен конвенционално. Единственото изключение: пулсиращите в такта на музиката пръстени на високоговорителите на вратите. Но те могат да бъдат изключени – както и правеха най-често (по-възрастните) колеги
И да не пропускаме онова успокоително усещане и върхов аргумент за покупка: 7-годишната гаранция до 150 000 километра. Но тестовият автомобил не се нуждаеше от нея. Нямаше нужда от извънредни посещения в сервиза, Soul се справи без проблеми с цялата дистанция на продължителния тест. Досаден проблем бе откачилият се два пъти лост за регулиране на седалката на водача по височина. Освен това се наложи и смяна на батерията на дистанционното, а след 90 000 километра – и на предните спирачни дискове и накладки. Това бе всичко. При финалното разглобяване Soul демонстрира техника в добро състояние – но не и перфектно. Металните стружки в скоростната кутия бяха резултат от отчупени зъби на зъбните колела и муфите на четвърта и шеста предавка. Но това не се беше отразило на самото превключване. По същия начин изглежда и стартерът: той е разположен незащитен от водните пръски, електрическите му връзки вече бяха корозирали сериозно. И ако контактите не бъдат почистени, в бъдеще може да се очакват функционални проблеми. Ръждата по ламаринените елементи и болтовете на броните, по лентовите скоби, протърканите места в арките на калниците показват, че доброто като цяло качество се нуждае от повишаване.
Красив и отзад: задната част на Soul също е с интересен дизайн. Обаче: висок товарен ръб, лош обзор назад
