На третата поредна среща на българските и сръбските ретро любители, проведена в края на септември 2018 година в град Ниш, към групата на БАК „Ретро“ се присъединява екзотичен автомобил, който се откроява с една специфична особеност. Това е яркочервената Warszawa M20 на Любомир Николов, която, за разлика от останалите добре почистени и излъскани участници в автопохода, е покрита с дебел слой прах. Преди началото на събитието автомобилът дълго време не е използван, но когато двигателят е стартиран, се оказва, че пали безпроблемно, и така е взето решението да пътува в чужбина в този силно запрашен, но много автентичен вид.
Производството на Warszawa, която е точно копие на съветския ГАЗ-20 „Победа“, започва през ноември 1951 година. Първоначално се осъществява само монтаж от съветски комплекти, като едва през лятото на 1954 година започва производството на (почти) изцяло полския вариант. На 1 юли същата година у нас пристигат първите екземпляри Warszawa M20, които са и първите автомобили на фирмата, експортирани в чужбина. По това време известни количества са продадени още в Румъния, Китай и Албания. До 1973 г., когато приключва производството на Warszawa, у нас са доставени общо 26 665 броя, което превръща България в най-големия вносител на тази марка.
Автомобилът се задвижва от редови 4-цилиндров двигател с долни клапани и работен обем 2120 куб.см, който генерира максимална мощност от 50 к.с. Задвижването се предава към задните колела чрез 3-степенна ръчна скоростна кутия (първата предавка е несинхронизирана), сух еднодисков съединител и еднокомпонентен задвижващ вал с два универсални шарнира. Окачването на предните колела е независимо и се състои от двойни носачи с винтови пружини и хидравлични амортисьори. Отзад е използван твърд задвижващ мост, окачен на полуелиптични листови ресори, допълнително поддържани от хидравлични амортисьори. Максималната скорост на автомобила достига 105 км/ч.
Още в началото на производството е направен опит за намаляване на теглото на каросерията, като на всеки един автомобил са спестени по 114 кг ламарина, 8,5 кг цветни метали, 13 кг отливки, 31 кг стоманени профили и 18,5 кг лепила.
Първата голяма модернизация е извършена през 1957 г., като новата версия първоначално се нарича М20 модел 57, а не след дълго става популярна като Warszawa 200. Сред основните външни разлики е по-съвременната радиаторна решетка, с каквато се отличава и представеният на снимките автомобил. Мощността е увеличена до 52 к.с. чрез повишаване на степента на сгъстяване от 6,2:1 до 6,8:1, което от своя страна води и до увеличение на максималната скорост на 115 км/ч.
Въпреки че България е най-големият чуждестранен пазар за Warzsawa, марката не се радва на голям интерес сред индивидуалните клиенти. Затова и основните количества от базовото изпълнение седан се експлоатират основно от таксиметровите служби, а също и от Доброволната организация за съдействие на отбраната за обучение на любители шофьори, както и от други държавни учреждения. Отделен е въпросът, че Warszawa е и един от най-скъпите автомобили на българския пазар. За сравнение може да се посочи, че през 1958 година, когато средното месечно възнаграждение у нас е 696 лева, тя струва 32 940 лева или 47 средни заплати.
Извод
Достатъчно показателна за нивото на Warszawa е оценката, дадена на съвещанието на Съвета за икономическа взаимопомощ още през далечната 1956 година, където се казва, че „произвежданият в Полша тип лека кола Warszawa е значително остарял и с голям разход на гориво…“
