Един от най-известните примери за успешното индустриално възстановяване на Япония след края на Втората световна война е свързан с производството на леките автомобили Hino по лиценз на Renault 4CV. Първият завършен образец напуска фабриката в Токио през 1953 година, когато по интересно съвпадение започва производството на Renault 4CV и в испанския завод FASA във Валядолид. И в двата случая пилотните серии са почти изцяло сглобени от готови комплекти, доставени директно от Франция. Друг любопитен факт от историята на Hino е, че през 50-те години японската фирма започва да продава камиони камиони в Испания, които най-вероятно са първите японски превозни средства, експортирани не само там, но и в Европа.
От френска страна първоначално има известни резерви към лицензното производство на 4CV поради опасения, че Hino просто ще копира технологията на Renault. Тогавашният президент на компанията Пиер Льофошо обаче вижда добра възможност да увеличи влиянието на марката в международен план, и то на един пазар, който навлиза във фаза на динамичен растеж. От японска страна са направени редица реорганизации за подобряване на производствения процес, включително и преоборудване на фабриката, в която до този момент могат да се боядисват каросерии, само когато метеорологичните условия са добри.
От стотния брой нататък Hino получава разрешение да използва някои части, произведени в Япония, но още от 1954 г. повече от 25% от компонентите вече започват да идват от местни доставчици. Този бърз напредък и доброто качество на автомобилите, произвеждани от Hino, предизвикват тревога във Франция, тъй като според договора не могат да се правят промени в производството на 4CV без предварителна консултация с Renault. Но Hino не спира дотук и с течение на времето започва постепенно да се различава от френския си аналог с монтирането на нови задни светлини с различен дизайн и декоративна хромирана рамка в предната част, както и с препозициониране на гърловината на резервоара.
През 1956 г. Hino произвежда 10-хилядния си лек автомобил 4CV, като японските части вече надхвърлят 75%, и включват важни компоненти от механиката и шасито. След внезапната смърт на Пиер Льофьошо при пътнотранспортно произшествие неговият наследник Пиер Драйфус се фокусира повече върху износа на френски автомобили и промишленото сътрудничество с Япония вече не е приоритет. Към средата на 1957 г. 100% от компонентите на Hino 4CV са произведени в Япония, на което французите не обръщат особено внимание, тъй като са фокусирани върху по-стратегическия американски пазар. Въпреки че договорът между двете страни изтича през 1958 г., автомобилът остава в производство до 1960 г.
В крайна сметка Hino 4CV успява да се адаптира към вкусовете и нуждите на японските клиенти и предлага един малко по-рафиниран продукт от оригинала. До 1960 г. са произведени 34.853 бройки, което е не само важна стъпка в индустриалното развитие на Япония, но и добра основа за създаването на много други интересни модели през 60-те години на миналия век.
