Mercedes-Benz W154 е една от пистовите легенди на довоенна Европа. Автомобилът, проектиран от Рудолф Уленхаут, стартира в два от сезоните на Гран при през 1938 и 1939 г., като през 1938 г. печели Европейския шампионат, управляван от Рудолф Карачиола. Появата на W154 е продиктувана от една промяна в правилата от спортния ръководен орган AIACR, който ограничава работния обем на компресорните двигатели до 3000 куб. см. Така всички планирани участия на Mercedes W125, оборудван с 5700-кубиков компресорен двигател, са анулирани, но вместо това, компанията решава, че е по-добре да се направи изцяло нов състезателен автомобил, базиран на W125, който да отговаря на новите разпоредби, вместо да се модифицира вече съществуващия. Така се появява W154, който през сезон 1939 г. е оборудван с различна каросерия, а старият двигател M154 е заменен от M163.
След войната един екземпляр на Mercedes W154, с пореден фабричен номер 9, е открит в Чехословакия. Той е продаден на американския предприемач Дон Лий, който по същото време има собствен автомобилен отбор. В тази връзка е интересно да се отбележи, че още през 1938 г. на Индианаполис 500 вече се допуска и участието на автомобили от Гран при на Европа. Това правило остава в сила и в следвоенните години, и през 1947 г. Дон Лий ангажира пилота Дюк Налон, който да се състезава от името на неговия отбор с W154. Междувременно Налон се свързва с Райли Брет, един от механиците на Offenhauser, който по някакъв начин се е сдобил с чертежи на състезателния двигател на Mercedes. Налон успява да направи копия и с тяхна помощ екипът на Лий подготвя двигателя.
Известно време преди началото на надпреварата механиците го стартират, но го оставят да работи прекалено дълго време на празен ход, което води до кондензиране на горивото в колектора. Поради монтирането на двигателя под ъгъл, задните цилиндри се пълнят с гориво, в резултат на което се чупят мотовилките и едно от буталата. Въпреки сериозната повреда, е взето решение да се направи ново бутало, което е набързо излято в пясък, точно навреме за състезанието. Въпреки че Налон постига втората най-висока скорост в квалификациите, системата за отчитане го поставя на 18-а стартова позиция.
След 119 обиколки резервното бутало се поврежда и колата напуска състезанието. Налон не е ангажиран отново и през 1948 г. мястото му е заето от Ралф Хепбърн. По-късно обаче той преминава към отбора на Лю Уелч, но междувременно един от неговите състезатели, Чет Милър, се съгласява да кара злополучния W154 на Дон Лий. Той се класира на 19-а позиция, но още в началото на състезанието трябва да разчита на помощния пилот Кен Фаулър, който поема управлението след 30-ата обиколка и го предава на Луис Томей в 50-ата. Томей продължава до 108-ата обиколка, когато колата излиза от надпреварата, поради проблеми с маслото.
През 1949 г. Дон Лий продава своя W154 на Джоел Торн, друг собственик на отбор, който заменя оригиналния двигател с шестцилиндров Sparks. Торн управлява колата сам, но не успява да се класира. На състезанието през 1949 г. присъства и легендарният спортен мениджър на Mercedes-Benz Алфред Нойбауер, за да проучи доколко е осъществимо участието в Индианаполис на нов състезателен Mercedes, изработен в заводски условия. Въз основа на информацията, получена от него, инженерите в Щутгарт се опитват да адаптират W154 за пистови състезания в Индианаполис 500 през 1951 г. Новите коли на Mercedes стартират и в две състезания в Аржентина през същата година, където достигат две втори места, управлявани от Херман Ланг, Карл Клинг и фаворита на домакините Хуан Мануел Фанджо. Въпреки това Mercedes прекратява програмата, а екземплярът на Дон Лий стартира за последен път в Индианаполис през 1957 г.
