В дългосрочен план електромобил е по-екологичен от модел на ДВГ, установява ново проучване на VDI. За целта обаче ще бъде необходим различен енергиен микс. Според експертите освен автомобилите на ток, синтетичните горива също са решение в борбата с климатичните промени.
Из публичното пространство циркулират много митове и неверни твърдения относно въздействието на електрическите автомобили и конвенционалните модели на двигатели с вътрешно горене върху околната среда. Фанатичните привърженици на единия тип задвижване често „демонизират“ другия – но изпадането в крайности повечето пъти се оказва нелогично. Ново проучване на германската инженерна асоциация VDI се опитва да представи фактите по темата възможно най-изчерпателно и неутрално. Експертният комитет „Задвижвания“ на VDI прави изследване, сравняващо екологичния баланс на електромобилите, Рlug-in хибридите и моделите с конвенционално задвижване (дизел и бензин). Проучването на VDI за оценка на жизнения цикъл разглежда автомобили от компактния клас (напр. VW ID.3, Ford Focus, Toyota Corolla Hybrid, VW Golf).
Климатичният отпечатък на електромобилите, хибридите и моделите само на ДВГ
Проучването не изследва всички замърсители, а само CO2-емисиите. То обаче разглежда не само емисиите на CO2, отделяни при шофиране или зареждане, но и от производството на автомобила, двигателите и батериите, както и други емисии, които биват генерирани преди и след експлоатацията на автомобилите. Но кой тип задвижване се оказва „най-зелен“ след 200 000 км? Ето какво разкриват резултатите от проучването:
Едва след като изминат 90 000 километра, електрическите автомобили в компактния клас стават по-екологични от тези на двигатели с вътрешно горене. Ако използвате само зелена енергия, прагът, при който електрическият автомобил се оказва „по-чист“, пада до 65 000 км.
При дългосрочния тест два вида задвижване се представят най-добре по отношение на климатичния баланс: изцяло електрическото (24,2 тона CO2 в жизнения цикъл до 200 000 км) и Рlug-in хибридното (24,8 тона). Във втория случай обаче потенциалът за намаляване на емисиите зависи до голяма степен от процента изминати километри изцяло на ток. А както знаем, това зависи и от усърдието, с което собственикът зарежда колата си от контакта.
На трето място е дизеловият двигател (33 тона CO2), а на четвърто – бензиновият (37 тона CO2). За калкулациите всеки от автомобилите е бил зареден с фосилно гориво и регламентираната законово добавка. Проучването на VDI не взима под внимание алтернативните горива като биодизел или синтетичните горива.
При електрическите автомобили не е взет предвид въпросът дали и кога трябва да се смени батерията заради намаляване на капацитета й. В своите изчисления експертите приемат, че батерията ще издържи въпросните 200 хиляди километра – т.е. няма да има нужда от смяната й. Разбира се, същото важи и за двигателите с вътрешно горене.
Водородните автомобили с горивна клетка също не са били разгледани в проучването, тъй като според експертите на VDI поне в сектора на леките автомобили налагането на този тип технология в обозримо бъдеще не изглежда реалистично.
