Бил Флайол е един от сравнително непознатите американски дизайнери от средата на XX век. Той започва кариерата си в Chrysler през 1933 г., по-късно се премества в General Motors, Murray Corporation и накрая във Ford, където работи под ръководството на Боб Грегъри при проектирането на Lincoln Continental.
Флайол създава собствена дизайнерска фирма през 1939 г. заедно с Джон Кериг, който преди това работи в Hudson. Сред техните най-интересни автомобилни проекти е и концептуалният Nash NXI – първообраз на серийния Metropolitain.
След войната Бил Флайол продължава да практикува като независим дизайнер-консултант, а през 1951 г. купува спортен Jaguar ХК 120, който да послужи за основа на поредния му дизайнерски проект. Две години по-късно купува още един такъв автомобил за „донор“, а екипът му изработва пълноразмерен глинен макет на футуристичния прототип с каросерия фастбек. Сред най-интересните решения в неговата концепция е плексигласовият покрив, който се прибира с приплъзване под задната част на стъклопластовата каросерия.
Завършеният прототип, който носи името Forerunner („предвестник”) е представен през 1955 г. в цветова комбинация от светло бежово и тъмнозелен металик. Той предизвиква особен интерес от страна на специализираните издания в САЩ като Motor Trend, Road & Track и Spors Car Illustrated, които публикуват възторжени статии за неговия оригинален дизайн и технически нововъведения. Наред с останалите иновации и интересни художествени решения, Флайол за първи път в света монтира седалки от авиационен тип (с висока облегалка за главата), за повишаване на безопасността на пътниците, което в наши дни е задължителен стандарт.
Той използва своя прототип като ежедневно средство за придвижване до началото на 70-те години, след което го продава. Forerunner сменя няколко собственика и през 1998 г. е продаден на музея Black Hawk, като при последната си реставрация автомобилът е пребоядисан в комбинация от бяло и пурпурен металик. През есента на 2009 г. уникатът е предложен на търг на цена от едва 350 000 долара…
