„Той започва от нулата, развива своята фирма и има смелостта да се изправи срещу конкуренцията“, отдава Ло почитта си към Енцо Ферари. Затова и в експозицията има освен състезателни автомобили и голям брой модели за нормални пътища, които са символ на успеха на марката. И които не трябва да липсват в една разумна колекция. „Ако се интересувате сериозно от историята на автомобилите и специално на спортните коли, няма как да пропуснете Ferrari“, казва Ло. Това започва при автомобили като 250, с които през 50-те години на миналия век започва съвместната работа с иконата на стила Pininfarina.
И сякаш болидите не са достатъчно атрактивни сами по себе си, много от тях имат известен предишен собственик – като белгийската принцеса Лилиан, Ага Кан или художникът на Астерикс Удерзо. Всичко това завършва под формата на червена редица, която иначе няма къде другаде да бъде видяна. За сериозността на намеренията на Ло говори и наличието на всичките пет модела от Big Five. Така фераристите наричат петте лимитирани суперспортни хиперавтомобила, с които италианците спират дъха дори и на най-могъщите колекционери. Започваме при 288 GTO, от който през 1984 и 1985 са произведени точно 272 екземпляра, до един от 499-те LaFerrari от години на производство 2013 до 2016 г., между тях F40, F50 и Enzo. Ло е толкова сериозен по отношение на колекционерските си намерения, че специално за експозицията е купил Enzo, за да попълни квинтета.
Колекционерът обаче е твърде сдържан по отношение на това да види себе си в една от червените „бегачки”. За него те са прекалено експресионистични. Затова и той е нещо като таен шампион, по статистика е сред десетте най-богати германци, но рядко се появява под светлините на прожекторите. С изключение на украсения с черни, червени и златисти ивици, но иначе относително сдържания с черния си цвят 250 GT SWB Competizione, който навремето е бил каран от Волфганг Зайдел – по онова време съотборник на Волфганг граф Берге фон Трипс – а по-късно от актьора и хоби-състезател Гунтер Филип, Ло не е карал много от собствените си модели на Ferrari. От една страна е изключително жалко, тъй като въодушевлението към Ferrari намира израз най-вече на пътя, а никой друг не би могъл да илюстрира по-добре цялата гама от модели, както Ло със своята колекция. От друга страна обаче, това е благословия.
Тъй като автомобилите все пак трябва да бъдат карани от време на време, ние хващаме под рамо шефа на сервиза му Ларс и се насочваме към трезора с ключове. Там избираме три автомобила, които показват Ferrari в различна светлина и са олицетворение на това, колко различен може да бъде един мит. Тук имаме LaFerrari, който през последното десетилетие заедно с Porsche 918 Spyder и McLaren P1 установява триумвират по отношение на максимално възможното от гледна точка на технологиите: 1,2 милиона евро и 963 к.с. бяха по онова време най-мощното Ferrari, оборудвано бе със системата KERS от Формула 1 и спираше дъха на света с динамичните си характеристики. Спринт от 0 до 100 км/ч за под 3 секунди и максимална скорост от 350 км/ч – докато във времената на електрическото задвижване това е по-скоро стандарт, преди десет години бе рядко срещано.
Там е Dino 206S, символ на бруталния, суров и расов моторен спорт. Красиво открит, тесен и напет, произведената през 1966 г. по-малко от 12 пъти планинска „бегачка” със своя V6 двигател с миниатюрен обем от 2 л и въпреки това над 200 к.с. познава само щурма напред. Напред – колкото се може по-бързо. Шумно, диво и фуриозно се носим и в провинция Хесен, а след първите два завоя водачът забравя за времето и вятъра – толкова много го разпалва този Dino.
При това не е нужно да достигате максималното темпо от 270 км/ч. Затова пък произведеното също през 60-те години 250 GT Cabrio от серия 2 илюстрира както никое друго Ferrari луксозната и елегантна страна на Scuderia, с феодални кресла и благородна кожена тапицерия, примамвайки ни с 3-литровия си V12 двигател и запалвайки страстта към кабриолетите – при това по-голяма от тази на Mercedes 190 SL, с който започва влечението на Фридхелм Ло като десетгодишен по онова време.
Това, че Ло пуска своите колекционерски Ferrari-та на пътя, си има няколко причини. От една страна, автомобилите трябва да бъдат карани от време на време, а шефът на сервиза Ларс не може да свърши тази работа сам. А от друга страна, гаражите са толкова препълнени, че дори и да липсва някоя кола, Ло няма да се разстрои толкова много. В обикновено хале долу стои дори и първото шампионско Ferrari на Шумахер, тъй като за него няма място горе в експозицията. Броят на посетителите през миналата година дават повод за надежда у Ло. За краткия сезон и сравнително неудобната локация в окръг Лан-Дил 40 000 гости са си истинска сензация. Въпреки това, успехът на втората експозиция все още не е факт. Ло обаче вече е постигнал едно нещо с нея, макар и това да не е било намерението му. След началото на подготовката на изложбата от автомобили на Ferrari той вече не е непознат в Маранело. Затова няма да е учудващо, ако скоро Big Five стане Big Six и Scuderia му достави нов, лимитиран хиперавтомобил, така че да не му се налага да чака за употребяван. Сега той вече е приет като ферарист и би могъл да си купи директно модел на марката. И вероятно вече има телефонния номер на шефа на италианците.
