Искаш ли да го купиш? – пита през затворения прозорец холандският търговец. Намираме се в Нидерландия, а аз съм зад волана на Jaguar XJ6 от 1995 г. Луксозен оазис с мека кожа и полирано дърво. Honda Civic, с която пристигнахме, изглежда като обикновена къщичка на фона на Бъкингамския дворец. Без вибрации и почти безшумно – така стартира този 3,2-литров редови 6-цилиндров мотор под безкрайно дългия капак. Усещам типичната за Jaguar миризма, която ме обгръща. Защо досега съм карал различни автомобили от този? Предишните ми модели на Jaguar бяха надеждни и като цяло харчеха под 10 л/100 км.
Човекът отново тропа по стъклото. Добре, има неща за оправяне. Лявото крайно гърне е свършило, също и предните амортисьори, а по рамката на задното стъкло има ръжда. Типично за Jaguar. Но всичко това се прави. Двигателят и трансмисията работят перфектно. Тъй като през 1994 г. със смяната на XJ40 от X300 отпада скъпото и уязвимо регулиране на нивото, тук няма от какво да се притеснявате. При електрическата система Jaguar преминава от Lucas към Hellа – огромен плюс за надеждността. При пробното шофиране голямата лимузина не издаваше никакви шумове въпреки пробега си от 316 000 километра, като бе безшумна на всички нива. Без тракане, без скърцане, без трополене.
Дори и BMW Серия 7 или Mercedes S-клас от онова време не се справят по-добре. Продавачът отвън повдига рамене – отвътре аз дърпам електрическата седалка назад. Като йънгтаймер застраховката с частично каско ще ми струва по 139 евро на година – по-малко от всеки малък автомобил. Благодарение на Eвро 2 данъкът също няма да е висок – 242 евро годишно. Да, един такъв XJ6 е голям, тежък и неособено икономичен. Ремонтиран и с валиден TÜV, този Jaguar ще ми излезе максимум 5000 лв. Отварям вратата и казвам на търговеца: „Ще го взема.“
Продължете на следващата страница
