„Тук е доста тясно“, казва Кралицата. „Така е в Англия“, отвръщам аз. Кралицата е not amused. А после пристигнахме в Гудууд. На фестивала. Eдин от най-големите и най-впечатляващи автомобилни фестивали в света. Преквалифицираната в паркинг тревна площ e истинска наслада за окото. Ние не правим впечатление с нашия Mini-Rolls-Royce. Отсреща светлосин McLaren е скрит почти до половината в тревата. И навсякъде в редиците се виждат Bentley до Rolls-Royce и до Ferrari. „Това ли е самото шоу?“, пита Кралицата. „Не, това е само паркингът“, отговарям аз. Организаторите ни бяха дали за посещението на фестивала ръководство от пет страници „Dress & Style Guide“. Пет страници за дамите, пет за джентълмените. Дамите могат да се появят като „Queen of the Highway“, пишеше вътре и Кралицата веднага го хареса. Аз имах нужда от повече време за размисъл. Официалното предложение да се появим във военни униформи бе бързо отхвърлено от мен.
„Сигурен съм, че тук хората няма да приемат добре униформа от Вермахта“, казвам аз. И избирам туид и панталон до коляното от моя гардероб. „И вие ли сте взели дрехите под наем?“, пита друг германец и се усмихва. Не разбрах на какво точно се усмихва. През Втората световна война Гудууд е бил военно летище. През 1948 г. някой си Фредерик Чарлс Гордън Ленокс, 9-и херцог на Ричмънд, открива пистата „Гудууд“ с дължина от 3809 метра. Не е случаен фактът, че самият херцог е бил запален автомобилен състезател и че е бил собственик на земята. През следващите години тук се провеждат дори и състезания от Формула 1. След като обаче автомобилите стават все по-бързи и след катастрофа в „Гудууд“ през 1962 г., при която сър Стърлинг Мос лежи месеци наред в кома, се стига до „последната обиколка“ на „Гудууд“ през 1966 г.
От 1998 г. фестивалът Goodwood Revival напомня за старото време. По време на 20-те състезания през трите дни разни „каскадьори“ пришпорват без страх своите Jaguar E-Type, Porsche 356 или Ferrari 250 GT по пистата. Струващи милиони автомобили! Когато пристигаме, по пистата се движат 30 Mini Cooper S от 60-те години. Някои от водачите носят същите имена като своите автомобили: Купър. А по време на следобедния чай със сандвичи с краставици, сконс и крем на съседната маса седи Майкъл Купър, син на прочутия Джон Купър († 2000), заедно с децата и внуците си. Фирмата и правата върху името са притежание на BMW от 2008 г. – също както и Mini и Rolls-Royce. Но връзката със състезанията е останала. Навън на поляната свири джазгрупа, семейства седят върху одеяла за пикник, а механици с гащеризони се занимават с двигателите на автомобилите.
Много от монтьорите и моторите се познават от години, те са остарели заедно, но са останали във форма. Сив чугун и побелели коси, мирише на бензин и на остаряло. До нас в автокиното върви „Завръщане в бъдещето“, а с оглед на автопарка тук DeLorean DMC-12 изглежда наистина като от бъдещето. Иначе купувачите обмислят дали да не инвестират в Aston Martin DB4 за 387 500 британски лири или реставрирания Land Rover, Series 2, за една нула по-малко. Кралицата си купи работен гащеризон от магазина за сувенири за 99 британски лири. „Значи вече ще можеш да сменяш маслото на колите ни вкъщи“, отбелязвам аз. Вечерта си тръгваме обратно.
Продължете на следващата страница
