Така с гръм и трясък се насочваме по междуградския път към Берлин, при скорост 110 спойлерът зад нас се отваря и естествено първоначално се стряскаш. Вече сме в Кройцберг, квартала на хипстърите, пълно е с мъже с големи бради и панталони с къси крачоли, каращи велосипеди, които при вида на GT се намръщват.
Но също така има и типове с искрящо бели зъби, високи червени маратонки Nike и бейзболни шапки, които си зяпат смартфоните на Шлезише Тор между дюнерджийниците и местата за продаване на бургери. Виждайки GT, те имат само два въпроса към нас. Първият: „Искате ли кока?“ И вторият: „Колко струва колата?“ Не, момчета, не искаме. Предпочитаме да направим още една обиколка из града или за колкото там е останало гориво в резервоара. Той побира 57,5 литра, с което е пет пъти по-голям от „багажника“ под стъкления купел. Но все пак никой не е твърдял, че може да пътува с много багаж за отпуската с GT. Определено няма да стане. Но няма и да го поискате.
Този автомобил е като мотоциклет, но без изискване за задължително носене на каска. Вадиш го от гаража, правиш едно кръгче, прибираш го пак, а накрая вземаш студен душ, за си проясниш съзнанието.
Продължете на следващата страница
