„Осата“ научи света да танцува по паветата
През 1946 година в следвоенна Италия, в един възстановен самолетен завод, между чертежи на перки и колесници, се ражда нещо, което няма крила, но щеше да научи Италия да лети по земята. Енрико Пиаджо поглежда странен прототип и възкликва: „Прилича на оса!“ (Sembra una vespa!). Той не просто кръщава скутер, той освобождава духа на цяла нация. Без излишен шум, с прагматичен дизайн и авиационна прецизност, Vespa се появи не за да бъде легенда, а за да върши работа. И точно в тази своя простота тя стана вечна. Днес, 80 години по-късно, „Осата“ не просто бръмчи – тя е сърцебиенето на всеки град от Рим до Хавана и от Париж до София.
Vespaна 80 години: Една икона, преродена във Verde 80th
По повод юбилея ще бъде представена лимитираната серия Vespa 80th, включваща моделите Primavera (125/150cc i-get) и GTS (новата 310cc hpe). Тази серия е знак на почит към наследството на Vespa, съчетавайки италианския усет за дизайн с най-модерните технологични решения като 5-инчовите TFT/LCD дисплеи и системата Vespa MIA.
Цветът: Verde 80th
За този специален юбилей е създаден ексклузивният цвят Verde 80th. Този очарователен пастелно зелен нюанс е вдъхновен от зората на марката и първата Vespa 98 от 1946 г. Дизайнът залага на изтънчена монохромна естетика – цветът е приложен дори върху детайли, които традиционно са хромирани или черни. Визията се допълва от елегантна седалка и дръжки в тъмнозелено, които създават перфектен контраст с корпуса, и джанти, чийто дизайн напомня за класическите метални колела на първите модели.
VESPA Primavera 80th
Vespa не се ражда в дизайнерско студио, а в авиационен завод. След войната на Италия е забранено да произвежда военна авиация. Енрико Пиаджо е имал машини, работници и алуминий, но не е имал право да прави самолети. Скутерът е бил чисто икономическо решение – продукт, който може да се произвежда с наличното оборудване и който хората могат да си позволят, защото на италианците тогава им трябва евтин начин да стигнат до работа.
Инженерът Корадино Д’Асканио, който иронично мразел мотоциклетите, създаде нещо различно.Той мести двигателя при задното колело, за да не цапа панталоните с масло, и оформя предницата така, че жените да могат да карат, дори когато са облечени в поли. Резултатът? Дизайн, който е толкова съвършен, че дори Музеят на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк добавя в колекцията си.
